ТРОЯН. Проучвания край крепостта „Состра“ разкриха следи от римска сграда

Археолози от Националния исторически музей (НИМ) и Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ – БАН) са установили останки от поредна римска сграда в непосредствена близост до крепостта „Состра“ край троянското село Ломец. Резултатите от геофизичното проучване, проведено в края на септември 2026 г., бяха представени от проф. д-р Иван Христов от НИМ .

Проучването е финансирано от Ротари клуб – Троян и Община Троян, като в екипа са участвали д-р инж. Никола Тонков и Антон Атанасов от НАИМ – БАН, както и инженерите Тотьо Ангелов и Младен Маринов . Целта е била установяване на запазени останки от сгради в близост до римската крепост, като изследването е провокирано от анализ на въздушни снимки от дрон и теренни наблюдения след оран .

Метод и резултати от геофизичното картиране

Проучването е извършено чрез електросъпротивително картиране с двуелектродна схема (twin-probe array), измерена с резистивиметър 4Point Light 10W на LGM-Lippmann. Обхванати са 1600 кв. м, разделени на четири квадрата 20х20 м, ориентирани с отклонение около 48° .

В западната половина на проучената площ е регистрирана североизточната част на сграден комплекс. В североизточния му ъгъл ясно се очертава постройка с приблизително квадратна форма и размери около 10 на 10 метра. Източната ѝ външна стена продължава на юг на още около 27 метра и излиза извън границите на покритата площ. Установените каменни зидове са с дебелина между 50 и 80 сантиметра .

В източната половина на проучената площ е открита и скалната граница на древна речна тераса, най-вероятно образувана от разливите на река Осъм в периоди на екстремално пълноводие .

Интерпретация: таберна или крайпътна страноприемница

Археолозите допускат, че разкритата сграда може да се интерпретира като таберна (taberna) – обект, свързан с обслужването на трафика по римските пътища, но без лука, характерен за преториума (praetorium). Разглежда се и възможността постройката да е била крайпътна страноприемница .

Епиграфският термин „таберна“ е засвидетелстван в четири надписа от 61 г., открити в провинция Тракия – при селата Михилци, Белозем и Бучино, както и при Ихтиман. В надпис от времето на император Марк Аврелий (175 г.) от станция Виамата (землище на Михилци, Хисарско) вместо таберни и преториуми се споменава, че владетелят „възстановява из основи рухналите от старост стабули“ (stabulum) – крайпътни страноприемници за всички категории пътници .

Трета структура от подобен тип край Состра

Разкритата структура е третата по рода си в околностите на кастела. Преди това са проучени северната половина на преториум, разположен на около 200 м североизточно от крепостта, и таберна на около 400 м южно от нея .

Съдейки по керамиката, открита на повърхността, и случайни находки през годините, сградата вероятно е била унищожена в средата на III век от готите, заедно с много други крайпътни обекти по пътя Ескус – Филипополис .

Контекст: какво представлява Состра

Состра е добре запазен крайпътен комплекс на един от най-важните военни пътища в римските провинции на Балканите – пътя Ескус – Филипополис. Тя е шестата пътна станция по протежението на античния път, който, преминавайки през планината Хемус, свързва провинция Долна Мизия с Тракия .

Комплексът се намира в долината на река Осъм, край село Ломец, на 12 км северно от Троян и на 28 км южно от Ловеч. Развива се на площ от 4 кв. км в периода II–V век като укрепен лагер (крепост), цивилни селища, сгради и некрополи. Крепостта е била базов лагер на помощна пехотна част – кохорта, наброявала от 500 до 1000 войници, изградена върху руините на тракийско селище .

Името на станцията най-рано е отбелязано върху Певтингеровата карта от края на IV век. Состра преминава през няколко етапа на развитие: първият е свързан с II Матиакска кохорта, изградила първата крепостна стена в средата на II век, просъществувала до средата на III век, когато е разрушена от готите; вторият започва след готските нашествия от края на III век при император Галиен, когато крепостта е възстановена с по-голяма и стабилна стена; последният период завършва в края на V век с пълното унищожение на кастела .

В периферията на римския лагер е изградено селище (vicus), което се развива във времето и прераства в малък град. Археологическите проучвания сочат, че в радиус от 4 км в долината на река Осъм около кастела са разположени останките на няколко селища от периода III–IV век .

Предстоящо изграждане на посетителски център и паркинг

Успоредно с археологическите проучвания, в района на крепостта предстои изграждане на посетителски център и паркинг за туристи. Според заместник-кмета на Община Троян Николай Райковски строителството трябва да започне до 10 дни, като към момента има изградена строителна площадка и трасировка за сградата и паркинга .

За строител на обекта е избрана фирма „Вертикал 90“ ЕООД, а строителният надзор е възложен на „Астра Консулт“ ЕООД – София, за първия етап, и на „Макрисия“ ЕООД – за втория .

Посетителският център ще разполага с приемно фоайе от 41,25 кв. м с работни места за трима служители, които ще предоставят туристическа информация и екскурзоводско обслужване. Предвидено е пространство за около 20 посетители, както и възможност за информационни и изложбени стелажи и продажба на сувенири. В проекта са включени още санитарни помещения, битово помещение за персонала, малък склад-архив, зала от 41,25 кв. м за археолозите със самостоятелни баня и тоалетна, помещение за денонощна охрана и склад за поддръжка .

Сградата ще бъде с носеща конструкция от трислойно слепена иглолистна дървесина, монтирана върху земни винтови анкери. За външните видими дървени части е предвидена обработка по японската техника shou sugi ban – обгаряне за консервиране на дървесината, допълнено със защитни продукти на маслена основа. Покривът ще бъде от поцинкована ламарина, а дограмата – дървена със стъклопакет .

Предвиден е паркинг с 11 места за автомобили, две от които за хора с увреждания, както и две места за автобуси или микробуси, с достъп от Републикански път II-35. Проектът включва още озеленяване с дървета и пешеходна алея с достъп за хора с увреждания до посетителския център и експонираните културни ценности .

Стойността на посетителския център е 718 380 евро, а на паркинга – 259 809 евро, като средствата са от инвестиционната програма за общините. След изграждането центърът ще бъде управляван от Община Троян .