РБ „Христо Смирненски“-Плевен организира литературна среща с писателката Свежа Дачева

Регионална библиотека „Христо Смирненски“ организира вдъхновяваща литературна среща с писателката Свежа Дачева, която ще представи своята книга „Ритуал по отваряне на сърцето“. Събитието ще се състои на 23 април (четвъртък) от 17:30 ч. в Арт залата на библиотеката. Входът е свободен.

Свежа Дачева-Филипова е родена в гр. Нови пазар. Завършила е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Български език, литература и история“. Живяла е в Русе и с. Граматиково. От 1983 г. пребивава с част от семейството си последователно в Истанбул и Рим, а от 1988 г. се установява в град Стрьомстад, Швеция. От 1994 г. е аспирантка на Института за славянски езици в Гьотеборг, а през 2001 г. защитава докторска степен по етнология в департамент „История на културата“ в Нов български университет – София. Занимава се с научна работа в областта на фолклористиката, етнологията, митологията, културологията и социологията. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки“, „Приказки“ – Стриндберг, „Антология на шведската поезия“.

Нейни стихове са включвани в шведски, български, американски и френски антологии. Преводач и консултант по въпросите на работата в Народния университет. От 2003 г. е член на общинския съвет на град Стрьомстад и в комисията по сградостроителство и опазване на околната среда. През същия период е и редовен съдебен заседател в Административния съд на Гьотеборг. Член на Съюза на шведските писатели, на Писателски център „Запад“, Съюза на шведските преводачи и Съюза на българските преводачи. Автор на поетичните книги „Додето с тръбен вик отвърна“ (1994), „Черни диаманти“ (1996), „Писмо от птичи стъпки“ (1998), „Сенки от друго измерение“ (1999), „Трева между паважа“ (2001), „В очакване на чужденеца“ (2002), „Случаен пътник“ (2003), „Уча се да бъда Никой“ (2016).

За книгата

„Ритуал по отваряне на сърцето“ е книга, изтъкана от поетическата сгъстеност на спомена. В същността си тя е пътуване навътре и синтез на духовен опит. Затова фрагментът-размишление надделява над разказа. Биографичните следи: паметта за местообитанията на детството и зрелостта, за преживяното, сънуваното и видяното са само картата, на която се разгръщат прозренията на авторката. Уроборосната структура отразява една особена нагласа за завръщане: към духовното единство на всички и всичко и към сърцето като единствената връзка между световете.