Профилактика и лечение на COVID-19 с хидроксихлорохин – опитът на Българския Кардиологичен Институт (БКИ)

Осигуряването на адекватна защита и пълноценна здравна грижа за населението е от фундаментално значение по време на пандемията от COVID-19. Доказано е, че така се поддържа по-ниска заболеваемост и се постига увеличаване на продължителността и подобряване качеството на живота. Гарантирането на качествени здравни грижи, на първо място, е в ръцете на лекарите и медицинските специалисти, които, от своя страна, трябва да се чувстват в безопасност и добре защитени, включително чрез надеждна профилактика. От всички професионални съсловия и обществени групи ‘на първа линия‘, здравните работници са тези, които са най-тежко засегнати от коронавирусната инфекция: от всички заразени българи, до този момент над 1500 са лекари и медицински персонал! Същевременно, с надеждна (безопасна и ефикасна) и достъпна ваксина е много малко вероятно да разполагаме преди средата на следващото лято, т.е. юни-юли 2021 г.

От обявяването на пандемията през март 2020 г. до днес, почти всички лекари, медицински специалисти, служители в болниците и медицинските центрове на БКИ (общо над 1200 здравни работници) се оказаха в различна степен контактни с пациенти или инфектирани колеги с доказана COVID-19 инфекция. Всички строго спазват общоприетите мерки за индивидуална защита. На над 200 от колегите, изложените на най-голям риск, предложихме да приемат профилактично HCQ (MoriVid) по схема 200 mg (една таблетка) дневно за 14 дни. От тази възможност се възползваха 75% и нито един от тях не разви симптоми на заболяването. За съжаление, от останалите 48 здравни служители, които не приемаха хидроксихлорохин, трима развиха симптоми на болестта и в последствие дадоха положителен PCR тест за COVID-19.

           С началото на есенните месеци и увеличаването на броя на случаите на коронавирусна инфекция в България, БКИ инициира нова стратегия за профилактика на своите служители. Тя включва едномесечен прием на HCQ (MoriVid), последван от период от един месец без приемане на профилактична терапия, след което цикълът се повтаря. Планираме този вариант на профилактика с редуване на месечни периоди със и без прием на HCQ да продължи през есенните, зимните и пролетните месеци. Така защитата е непрекъсната – поради ефекта на ‘натрупване’ – и през месеците, в които приемът се прекъсва.

           От началото на пандемията 38 от всички служители на БКИдадоха положителни PCR тестове за COVID-19. Никой от тях не се беше профилактирал медикаментозно с HCQ (MoriVid). От тях само около половината бяха със симптоми. На тези пациенти предложихме терапия с антибиотика азитромицин 500 mg x 1; HCQ (MoriVid) 3 x 200 mg и цинк до 50 mg на ден за период от 14 дни. 33 от тях приемаха тази терапия за две седмици, като симптомите отшумяваха обикновено между втория и четвъртия ден. На 14-тия ден при всички 33 контролният PCR тест беше отрицателен. Останалите петима души прилагаха алтернативни схеми на лечение, нито една от които не включваще терапевтичната доза HCQ. Трима от тях все още бяха с положителен PCR тест в края на втората седмица. Всички 38 служители са започнали лечение в домашни условия под всекидневно лекарско наблюдение. Никой от групата – 33, приемаща HCQ в терапевтична доза – не е хоспитализиран. Двама служители от групата без HCQ са преминали интензивно болнично лечение.

Нашето заключение:Механизмите, чрез които хидроксихлорохин противодейства на процесите на вирусното навлизане в клетките, репликация и разпространение, са множествени и определят ролята на медикамента като профилактично и лечебно средство срещу инфекция с COVID-19. Българският опит ни дава основание да твърдим, че HCQ може да осигури защита срещу инфектиране с новия коронавирус, както и да помогне за успешното излекуване на вече настъпила инфекция с COVID-19 само ако се прилага веднага след наличието на положителен PCR тест – в лечебната доза, посочена по-горе.

С резултатите на БКИ е запознат и световноизвестният проф. Дидие Раут, Директор на Института за инфекциозни болести в Марсилия, който определи изследването като много обнадеждаващо и възможно решение за предпазване на здравните работници от заразяване с COVID-19. Данните от уникалното българско проучване ще бъдат включени в международно реферирано научно издание.

Автори: Доцент д-р Яна Симова, доцент д-р Николай Димитров, професор д-р Пламен Божинов (МБАЛ „Сърце и Мозък“, Плевен, Български кардиологичен институт)
За контакт: info@cardiacinstitute.bg