Приемната грижа – да обичаш без значение на цвета на кожата здравословното състояние и това, че то много скоро ще си тръгне от дома ти

Село Гложене – едно място, което Господ е дарил с прекрасна природа. Удивявам се всеки път, когато минавам през селото на път за Тетевен и не само на белеещият се в далечината Гложенския манастир, а и на гората, сгушила в прегръдката си китното селце.

Именно в това малко село живее едно семейство с голямо сърце-Петранка и Петко Велеви. Усмихнати, слънчеви и излъчващи топлина! Те са приемно семейство! Искам да ви разкажа именно за това приемно семейство, което отвори дома си и ме покани да сподели с мен топлината на сърцето и душата си.

Петранка и Петко са приемни родители от 2012 година. Самите те имат четири свои вече пораснали деца, радват се на внуци, но сърцата и на двамата винаги има място и за още някой-приемното дете. И то е като тяхно дете, част от сърцата им, част от дома им.

Семейство Велеви, както ги наричам аз, са отгледали в дома си две деца, които са поели своя път и са обичани от своите си мама и тате. Баба и дядо, както ги нарича малкия юнак, за когото сега се грижат, е дете покосено от нелеката съдба на дете със заболяване. Петранка и Петко го обичат, а това е най-важното то е да расте щастливо, да се бори с диагнозите и някой ден да поеме също своя път при „своето семейство“.

„Когато обичаш много, сигурно много и боли, когато се разделяш“, изказах своето мнение, а Петко ме погледна и ми каза, че е така-плачат, но също се и радват. Според него единствената утеха в този момент за тях е мисълта, че децата са вече при „мама и тате“ и са обичани.

Приемната грижа – да обичаш без значение на цвета на кожата, здравословното състояние и това, че то много скоро ще си тръгне от дома ти!

Цветослава Атанасова, Началник на Областен екип по приемна грижа-Ловеч