Поетът с китара Геновева Цандева очарова публиката на фестивал в Бургас. Мечтае за празника на родния си Ловеч да изпее на площада Молитва за Ловеч” и ”Мой древен Ловеч”

На 12-тото издание на „Солени ветрове” една очарователна дама – поет с китара представи достойно своя роден град. Тя се нарича Геновева Цандева  и въпреки, че живее в Пловдив, нейната голяма любов си остава Ловеч.

 Организаторите на събитието Светлана и Атанас Стоянови, Антон Димитров, Живка и Явор Георгиеви  и много други съмишленици, журиращи и поддръжници на фестивала, тази година бяха затруднени да изберат кой заслужава голямата награда, защото всички бяха достойни. Въпреки усложнената ситуация и при спазване на мерките за сигурност, магията наречена „Солени ветрове” зарадва жителите и гостите на Бургас.

 Бардът от Айтос Татяна Йотова спечели голямото отличие, Биляна Тодорова  очарова журито и феновете на изпятата поезия с „Ежедневни катастрофи“ и получи поощрителна награда. Със специална награда бяха стимулирани и най-младите участнички на събитието – Симона Маринова и Диана Димитрова от бургаския дует „Парадокс“.

 Надежда Цанкова се яви с фамилното си име Събева на тазгодишното издание на фестивала и впечатли публиката с песента „Стига ми“ по текст на Павлина Йосева. Надежда е от Долни Дъбник и дебютира на престижния фестивал. Тя се завръща в Родината си след 20 години пребиваване в Испания и се представи на зрителите с репертоар от своя авторска музика и изпълнения на испански и руски песни.

  Геновева Цандева  и Бойчо Иванов от дует „Келтик“ бяха сред най-добрите участници в конкурса. Песента им „Мой Балкан“, по текст на Венета Архангелова, спечели овациите на публиката. На тазгодишното издание на фестивала Цандева не беше отличена, но определено се отличаваше с очарователния си глас и присъствие.

Специално за „ ЗЕТРА” поетесата с китара Геновева Цандева от Ловеч даде интервю пред наш репортер:

– Здравей, Геновева!  Разкажи ни малко повече за себе си. За родния си град, за детството, за спомените и вдъхновението.

– Ранното ми детство е свързано с родното село на баща ми Цандю Къндев  –  с.Лисец , живяла съм при баба и дядо. Приличам на прабаба си Гена – жената на някогашния селски кмет, която винаги водела хорото. Помня я – слабичка, сияеща от доброта, синеока и неостаряваща българка с китка здравец на ухо. Лепвах се за радиото и учех всички естрадни и народни песни, които чуех, и гласът ми не млъкваше, когато баба ме водеше в гората. Хората като работеха по селските ниви, все искаха да им пея…

– Как започна да пишеш стихове и песни? Какво точно те поведе по този път?

   – Може да се каже, че първият досег с магията на поезията намерих в раклата на баба, пълна с национални носии, лично  изработени от нея. От спомените за селските сватби,  от разказите ѝ  за избитите партизани на селския мост и два пожълтели вестника под дюшека с техните снимки и биографии, които баба пазеше като очите си… В тях за първи път прочетох стихотворението на поета Христо Кърпачев „Земята на Ботев и Левски отново е робска земя.” Този химн и сега е актуален, за жалост!

  – В първи клас попаднах на един млад, току-що пристигнал в града,  много амбициозен учител Митко Ампов. Беше казал на майка ми, че е трябвало направо да ме запишат в 3 клас, защото му преча да си преподава уроците, била съм припряна и всезнаеща. 32-ма висшисти, само от този випуск, даде нашият учител на България! Тогава съм прописала първите си стихове – пазя стихотворение, посветено на него, любимия учител Митко Ампов, когато сме завършили 4 клас. Светла му памет! За него може да ви разкаже и известният ловешки математик и общественик Еленко Начев.

– В колко бардфеста досега си участвала? Колко награди си печелила?

– През есента на 1998 г.  на първия за мен 13-ти фестивал на бардовете  в гр.Харманли ме заведе и представи известният бард Красимир Йорданов. Връчиха ми като дебютант  за награда една бутилка вино”Кадарка”. Сега, след 22 години на бардовска сцена, ме хваща смях, като си спомня колко се гордеех с това, че съм била носител на награда от фестивала. Пазя етикета от бутилката и една снимка с нея – като единствено доказателство. С годините се появиха и други фестивали : в родния Ловеч, Благоевград, Несебър, Казанлък, Шумен, Велики Преслав, Бургас… В последствие съм печелила толкова много награди, че няма да стигне времето да ги изредя, но една от най-важните за мен е тази, която получих през 2004-та година. Моята песен „Молитва за Ловеч” стана  като химн на родния ми град и издателска къща „САФО” ми връчи наградата  на бардфеста в гр. Ловеч. През годините съм била носител  на още няколко големи отличия в най-скъпия на сърцето ми град, както и от фестивалите в Шумен, София, Бургас и други. От 2009 г. свиря с китариста на рок група „Сутерен 4А”Бойчо Иванов,  който стана и спътник в живота ми. Изявяваме се на сцена с името  дует „Келтик”. През 2010-та издадох  музикален диск ”Молитва за Ловеч”, който включва  10 авторски песни, посветени на града, в който съм влюбена.

За финал поетесата и бард Геновева Цандева споделя, че нейните две неосъществени, засега, мечти са: на 11 май, празника на града, да изпее на площада  две от песните си „Молитва за Ловеч” и ”Мой древен Ловеч”. И втората е, че копнее да си купи дом и да се завърне в своя Ловеч, за да се радва на неговото минало, настояще и бъдеще.

Нейният поздрав към жителите на родния ѝ град се съдържа в следния куплет:

„ Знам, че е трудно да забравите грижите,

  Знам че в неволи често дните се нижат.

  Повече радост и повече обич,

  Моля се, Господи, за родния Ловеч!”

                                    Геновева Цандева