Пациентка: „Доц. Статева ме спаси от ходене по мъките“
„За мен доц. Статева е като Бог, както и да ви прозвучи. Знаете ли от какво тегло ме спаси“, казва 76-годишната Симеонка Василева от плевенското село Садовец. Тя е една от многото благодарни пациенти на плевенския офталмолог доц. д-р Десислава Статева. Жената разказва своята история, която я довела в кабинета на доц. Статева в центъра на Плевен. През 2009г Симеонка Василева получила усложнения след операция от перде, при която й сложили леща на лявото око. „И на следващия ден напълно ослепях.
Цял месец интензивно ме лекуваха с лекарства, но окото ми просто атрофира. И тръгнах по мъките – то боли, залепва. Ходих по болници в София. Поне десет лекари сме обиколили, къде ли не. Дадоха ми външна леща да слагам – не става и не става“, разказва патилата си пенсионерката. Накрая колега на дъщеря й препоръчал да потърсят доц. Десислава Статева. „Честно да си кажа, първо си викам – ха, аз при толкова доктори ходих, това ли младо момиче ще ме излекува. Ако съм знаела, нямаше цяла година да ходя по болници“, признава днес с усмивка възрастната жена. Доц. Статева я завела в София, в известната очна клиника „Ден“ при своя учител доц. Андрей Андреев – хирургът, популяризирал факоемулсификацията в България. „На друго място не ми гарантираха трансплантация, защото съм възрастна жена. А доц. Андреев каза: „Аз гарантирам, само ще изпълнявате стриктно всичко“. Но най-много повярвах на доц. Статева. Оперираха ме двамата заедно“, продължава разказа си пациентката. „Сега с това око, лявото, виждам на 60 %, което е много хубаво“. Тази пролет оперирала и дясното си око – сложили й мека леща. „Пак там, пак при доц. Статева. На друго място не бих отишла. Сега виждам 100 % с това око. И така се спасих, направо се спасих“, не крие радостта си Симеонка. И сега разчита на доц. Десислава Статева, когато се появи някакъв очен проблем или пък за рутинен преглед. „Преди време направих конюнктивит. За два дни доц. Статева го пресече. Нямате представа колко хора от моето село Садовец са дошли при нея, дето бяха на зор с очите. И всичките са доволни“, отсича жената и пожелава на доц. Статева: „Да е жива и здрава, за да продължава да помага на хората, както го прави и сега“.