Лина Борджиева представи своя книга експеримент в Ловеч

Ловеч бе първият град, в който троянската поетеса Лина Борджиева представи новата си книга „Храм на пламъка“. Поетесата живее в Троян, където е преподавател по български език и и литература в Художественото училище, но Ловеч е нейният роден град. Лина е свързана и със село Владиня, където е преминало детството й. И досега си спомня думите на своята баба, която, когато научила, че малката Лина иска да става писател, възрастната жена плачела и казвала, че това не е работа за жена, а за силни големи мъже.
Рецитал по книгата изнесе поетесата Лина Борджиева, музикалните изпълнения на пиано бяха на нейната 14-годишна дъщеря Божидара, която от 4-годишна свири на пиано и също така композира музика.
Книга експеримент, книга, която поставя ново начало, споцифичен поетичен труд, в който са скрити тайни за мен и моите читатели, така Лина нарече „Храм на пламъка“. Това е книга от интуитивни послания в свободен стих. Тя е свързана с предходната й книга „Библейски откровения“, в която авторката навлизаше в един драматичен вътрешен диалог в търсене на смисъла, на тайните и загадките на човешкото съществуване така, както то присъства като знак и символ в Библията, каза Жанина Илиева, която представи книгата. Според нея, „Храм на пламъка“ е сложна книга и затова авторката е усетила, че трябва да даде ключ към нея. Прави го в епилога, озаглавен „Пламъкът на живота“. Там има причината за написването на книгата – „да отворя пътя си към светлината…Светлината е познанието за света и за самите нас.“
Книгата е изпълнена със знаци, тя е като лабиринт, в който може да се изгубиш, ако не знаеш знаците. Това е наложило и необичайната организация на стиха. Тя като че ли е продиктувана от някакво подводно течение, от интуицията, която реди всеки стих, защото в готовия текст липсва усилието на словото да намери мястото си, всичко е излято в съвършена форма. Идеите за светлината, за любовта, творчеството, смисъла се носят не само от текста, от словото, те присъстват и в оформлението на книгата, в илюстрациите. На кориците има снимки на две керамични плочки, рисувани от художничката Поля Хаджидимитрова. В тези рисунки е загатната философията на книгата. И в двете рисунки присъства знака на спиралата и на пламъка , от който тръгва образ на жена, тоест началото. Може би това е древен стилизиран образ на богинята майка. Акцентът обаче и в двете рисувани плочки е спиралата. Както е известно спиралата е най-древният символ, който се свърза с цикъла живот-смърт-прераждане.