Ивайло Цанов на представянето на „Лирика 2“: Без любов не мога да живея. Днес след 16 часа той ще бъде гост в студиото на радио Зетра
Така точно е употребил думите за любовта, прекланям се пред него! С това изречение на срещнал се за първи път с поезията на Ивайло Цанов завърши снощи представянето на втората му стихосбирка. „Лирика 2“, 103 стихотворения, писани в последната година и посветени на една и съща жена, която е многоцветна по думите на автора. Тя е музата за него и в първата му книга „Лирика/Дипломната работа на един поет“, но той призна, че има стихотворения и за други жени. Ивайло сподели, че пише, когато е влюбен, но „дори и да нямам любов в момента, аз си я създавам, без любов не мога да живея“.
Неговата любовна лирика е субективна, но не и толкова лична, щом ме завладя на тези години и ме накара да си спомня целия женски образ, коментира легендарният литературовед Найден Ангелов. И се обърна към Ивайло: „Ако женската душа е хиляда метра, днешните поети са навлезли на сто метра навътре, а ти почти до края, съвсем в дълбокото си нагазил“. Учителя изтъкна, че Цанов пише в рамките на класическото четиристишие, търси значенията на думите и техните вибрации, дори създава свои собствени. Според Ангелов поетите и писателите, и в частност Ивайло, третират като основна темата за любовта, „за да вдъхнат красота в душите ни, хубави мисли и чувства заради излъганите ни надежди, че 21 век ще е век на любовта и липсата на омраза, а се получи точно обратното“. Но за разлика от много съвременни поети, които обикновено преразказват, каза още Учителя, той образно и внушително показва своите чувства към любимата, прави го така, че читателят не само му вярва, но вижда и себе си, изразява емоции, които всеки нормален човек преживява.
На въпрос чрез стихове ли се обяснява в любов, Ивайло отговори: „Прегръщам я, целувам я и казвам „Обичам те“. След това започват стиховете“. А новите предстои да видим съвсем скоро, в момента той подготвя за печат „Лирика 3“, а след това ще се запознаем и с неговото „Избрано“.
Ивайло Цанов пише стихове още от дете, като във всичките основният мотив са любовта и добротата. Той е роден в Ловеч, завършил е Езиковата гимназия, по образование е теолог, от години живее и работи в София. Представянето на втората си поетична книга започна от родния Ловеч, след дни му предстои премиера в Плевен, а после и в други градове, където също има много почитатели.
Снощи в Клуба на дейците на културата Ивайло представи лириката си, подкрепен от двама млади таланти флейтисти – десетокласника от Езиковата Теодор Филипов и Габриела Сярова, 12 клас, СУ „Св. Кл. Охридски“, и двамата възпитаници на класа по флейта към Ловчанското читалище с преподавател Веселина Георгиева. Акомпаниментът на пиано бе на Наталия Осенска.
След презентацията Ивайло седна на кафе с приятели в съседно заведение. На късметчето му в чашата пишеше „Любов“.
Даниела Коларова