За 25-ти път почетоха жертвите на лагера край Ловеч

За 25-ти пореден път стотици граждани се стекоха на злокобното място край Ловеч, където по време на комунистическия режим у нас се е намирал лагера „Слънчев бряг”, за да склонят глави пред невинните жертви на терора. Целта им е да напомнят на обществото ни, че тази черна страница от историята на България не е и не бива да бъде забравена. Да се направи всичко възможно, за да се издирят загиналите, да им се издадат смъртни актове, както и да се открият документи, които да доказват, че лагерът край Ловеч е съществувал, призова бившият лагерник Кольо Вутов от ловешкото село Торос. Той дори е направил опит да открие документи за съществуването на лагера в Комисията по досиетата „Дайте да видя къде има някакви документи за, то е ТВО-възпитателен лагер 786.Показван ми кутията, на която пише Ловеч. Отварям я, вътре празно, няма поне един празен лист. Викам – как може така. Обясняват ми, че тук-там в кутия има досиета от края на 80-те години на такива, които току-що са били завербувани.

Аз не търся ДС, аз търся този лагер къде е съществувал 4 години, какви документации има за него”, обяснява патилата си бившият лагерник. Лагерът обаче е бил факт. За това свидетелстват спомените на близките на убитите край Ловеч. Сред тях е и народният представител от 6-то НС, земеделецът Любен Боянов. „През 1961-ва година, на 7 май са го вкарали тук и за една седмица е убит. Имал спорове с Георги Димитров, беше от БЗНС „Никола Петков”. И започват разни гонения. Връщах се от една екскурзия, баща ми ме среща и каза – Лили, убиха братчето ми. Идва тук да получи уж трупа, но те му дават само един куфар, в кото са били дрехите му, както са го приели”, спомня си Лилия Недева, племеница на Любен Боянов. Въпреки станалите публично известни факти за зверствата край Ловеч, нито едно правителство през последните 25 години не намери политическа воля да разкрие докрай истината за лагерите на смъртта в България. Дори и по време на управлението на СДС. „Не знам защо така се получи. Опитахме се, или по-скоро опитаха се тогавашните управляващи да разкрият поне част от истината. И днес виждате, че правосъдната система не е в най-добрата кондиция, и тогава не беше, и голяма част от истинските виновници или не бяха разкрити изобщо като имена, или бяха оправдани”, е мнението на лидера на СДС Божидар Лукарски. Лагерът край Ловеч, воден в документите на ДС като „Трудовата група”, но станал известен на обществеността под името „Слънчев бряг”, е просъществувал в периода 1959-1962 г. Той е последният лагер на комунизма в България, в който са въдворени над 1500 души, а убитите са над 150. След като до висшето партийно ръководство достигат сигнали за издевателствата и убийства в лагера, на 24 март 1962 г. специалната комисия на ЦК излиза с доклад, потвърждаващ извращенията, убийствата и произвола в лагера. В резултат на това лагерът е закрит тихомълком.