Връчиха наградите в Шестия национален литературен конкурс „Петър Ковачев“

Над 100 автори от цялата страна участваха в Шестия национален литературен конкурс „Петър Ковачев“, организиран от Община Плевен в памет на именития плевенски творец. Част от творците са участвали със свои произведения в повече от една категория. Конкурсът е анонимен и в три раздела – проза, поезия и драматургия. Награда за поезия получи Михаил Георгиев Калдъръмов за своето произведение „Последният жител”. За проза отличията са две – Пепа Витанова от София за разказа „Вуду магия” и Стефан Атанасов от Червен бряг за есето „Котката през погледа на човека”. Две са наградите и в раздел „Драма”. Победители са Магдалена Борисова от Елена за „Заседнали” и Теодора Маргинова от София за „48”. Според председателя на журито проф. Светлозар Игов тази година прави впечатление по-слабото ниво на поетичните творби като цяло, затова пък в раздела за драматургия има много добри произведения, с което се потвърждава тенденцията от предишния издания на конкурса. В прозата се наблюдава известна промяна в тематиката на творбите – докато преди години в центъра са били носталгията на емигрантите в България, сега това е по-смекчено, посочи проф. Игов. „Надявам се, че догодина, когато се навършват 75 години от рождението на Петър Ковачев, ще видим цялостно издание на неговото творчество, което се съхранява от сина му Роберт“, предложи проф. Игов. Кметът Георг Спартански, който връчи част от наградите по време на церемонията, каза в словото си, че ще направи всичко в правомощията си да осигури финансова подкрепа от общината за изданието. Градоначалникът прие и препоръката да се направи по-голяма разгласа за конкурса, който е единствен по рода си у нас. Както всяка година, синът на Петър Ковачев – Роберт, присъства лично на церемонията по награждаването на победителите в шестото издание на литературния конкурс. “Това е оказване на почит, което няма начин да не ме трогне и да не чувствам признателност към общината. По ирония на съдбата признанието идва посмъртно, а не приживе. Но пък като познавам баща си, не съм сигурен доколко той приживе би се възползвал от подобни подаръци“, каза Роберт Ковачев. Той допълни, че съдбата не беше подготвила за баща му подаръци, а точно обратното – изпитания, но именно те са го направили такъв, какъвто го помнят приятелите, останали му верни и до днес.