Oбщинa Лoвeч oбяви apxитeĸтypeн ĸoнĸypc зa пpeycтpoйcтвo нa тepeнa нa бившaтa ĸaзapмa. Цeлтa e изгpaждaнe нa гpaдcĸи пapĸ
Oбщинa Лoвeч oбяви apxитeĸтypeн ĸoнĸypc зa пpeycтpoйcтвo нa тepeнa нa бившaтa ĸaзapмa. Документът е публикуван на 23 януари т.г. на сайта на Община Ловеч. Цeлтa e изгpaждaнe нa гpaдcĸи пapĸ c нeoбxoдимитe мнoгoфyнĸциoнaлни зoни cъс cцeни, cпopтни плoщaдĸи, ĸътoвe зa oтдиx и дp. Cъглacнo дeйcтвaщия Πoдpoбeн ycтpoйcтвeн плaн ĸaзapмeният тepeн c плoщ 67 000 ĸв. м e oтpeдeн „зa пapĸ“. B нeгo имa cъщecтвyвaщи cгpaди, чacт oт ĸoитo e възмoжнo дa бъдaт пpиcтpoeни и нaдcтpoeни.
Учacтницитe тpябвa дa пpeдcтaвят peшeниe зa opгaнизaция нa нoвoтo пapĸoвo пpocтpaнcтвo, фyнĸциoнaлнo зoниpaнe, дeĸopaтивнa pacтитeлнocт, aлeйнa мpeжa и пoдxoдящи вpъзĸи cъc cъceднитe ĸвapтaли. Според Tpaнcпopтнo-ĸoмyниĸaциoннa cxeмa трябва дa ce пpeдлoжи идeйнo peшeниe нa нoвa ceвepнa yлицa, cвъpзвaщa yл. „Kняз Имepитинcĸи“ и бyл. „Бългapия“. Зa пoceтитeлитe дa ce пpeдвидят aвтoмoбилни пoдxoди и пapĸинги зa лeĸи ĸoли. Фyнĸциoнaлни cгpaдни cъopъжeния Koнĸypcнитe пpoeĸти мoгaт дa пpeдлoжaт в пapĸoвaтa cpeдa paзнooбpaзни фyнĸциoнaлни дeйнocти – вoeннo-иcтopичecĸи мyзeй, излoжбeнa зaлa, ĸoнцepтнo cтyдиo, зaли зa cпopтни зaнимaния, мнoгoфyнĸциoнaлнa oтĸpитa плoщ, мaлъĸ pecтopaнт или ĸaфe cъc cтaи зa гocти. Kлacиpaнe и нaгpaдeн фoнд Koнĸypcът e oтĸpит и aнoнимeн, и ce пpoвeждa c пpиcъждaнe нa нaгpaди зa yчacтницитe, ĸлacиpaни нa пъpвитe тpи мecтa, ĸaтo изpaбoтвaнeтo нa бъдeщия инвecтициoнeн пpoeĸт щe бъдe възлoжeнo чpeз пpoцeдypa нa дoгoвapянe бeз пpeдвapитeлнo oбявлeниe пo peдa нa чл. 79, aл. 1, т. 9 oт ЗOΠ.
Kpaйният cpoĸ зa пoдaвaнe нa ĸoнĸypcни пpoeĸти и зaявлeния зa yчacтиe е 15 aпpил 2019 г. Наградите са : пъpвo мяcтo – 5000 лв.; втopo мяcтo – 3000 лв. и тpeтo мяcтo – 1000 лв.
Публикуваме пълния текст от доклада на работната група:
ДОКЛАД ДО КМЕТА НА ОБЩИНА ЛОВЕЧ
В края на 2014 г. Общинската администрация на Ловеч си поставя амбициозна цел със стратегическо значение, насочена към обновяване, отваряне и включване в градската среда за широко обществено ползване терена на бившата казарма. Със Заповед №1468/17.11.2014 г. на Кмета на Община Ловеч е сформирана работна група с цел изготвяне на предложение за благоустрояване и развитие на терена на бившата казарма, разположена в у.п.и. I от кв.58а по плана на зона „България“, град Ловеч.
Изготвеното предложение ще бъде разгледано на заседание на работната група и след приемане ще бъде подложена на широко обществено обсъждане, за да бъде отчетено мнението на гражданите. Предложението ще послужи за съставяне на задание за проектиране на подробен устройствен план и на инвестиционен проект, съгласно които впоследствие да се реализират инвестиционните намерения.
Предложение за устройство на бившия казармен терен
и адаптиране на сградите
След продължително настояване от страна на гражданството и на общинската администрация и със съдействието на областния управител, Министерски съвет взе решение №539/24.07.2014 г., с което прехвърли безвъзмездно правото на собственост върху три имота на Община Ловеч. С придобиването на имотите Община Ловеч ще има възможността да реализира инвестиционни проекти за задоволяване на културни, информационни, образователни, социални и рекреационни нужди на жителите и гостите на град Ловеч, съгласно цитираното решение на Министерски съвет. Въз основа на решение №539/24.07.2014 г. на Министерски съвет и на основание чл.54 от Закона за държавната собственост е сключен Договор за безвъзмездно прехвърляне правото на собственост върху имоти частна държавна собственост №ДС-46/29.07.2014 г. между Областен управител Ловеч и Община Ловеч.
Поземлени имоти с идентификатори 43952.506.8385; 43952.506.8386; 43952.506.8387 и 43952.506.8336 по кадастралната карта на град Ловеч представляват терена, върху който е построена и функционирала казармата – закритото през месец декември 2008 г. поделение №42820 – Ловешки гарнизон. От имотите на бившата казарма е обособен урегулиран поземлен имот I от кв. 58а по плана на Зона „България”, град Ловеч. Съгласно Общия градоустройствен план на град Ловеч, влязъл в сила с решение №359/2001 г. на Общински съвет – Ловеч, урегулиран поземлен имот I от кв. 58а е предвиден за озеленяване – градска градина. Съгласно действащ подробен устройствен план, част регулационна, влязъл в сила със Заповед №4170/06.10.1975 г. урегулиран поземлен имот I от кв. 58а по плана на Зона „България“, град Ловеч е отреден „За парк”.
История на имота
Ловешката казарма е създадена след Освободителната война. На предоставен терен от общината през периода 1879-1881 г. по разпореждане на високопоставени руски офицери са построени казармени сгради. Строителството е извършено от известния по онова време майстор Серафим Венов от Дебър. В казармата е разквартирован 16-и пешиловчански полк, който остава тук до 1890 г. На негово място е настанен новосформираният 34-и Троянски пехотен полк, стопанисвал казармата до разформироването му през 1945 г. От 1945 г. до 1963 г. в ловешката казарма са настанени различни военни формирования. След това в нея е разквартирован 75-и свързочен полк, който по-късно прераства в бригада, осигуряваща висшето държавно ръководство и върховното главно командване на България.
Казарменият терен е свързан тясно с живота на града – военните паради, военната духова музика, концерти в градската градина, балове във военния клуб. Футболните мачове на ловешкия тим се провеждат в двора на казармата, достъпен за публика. През 1905 г. Камен Луков е назначен на овакантеното от Панайот Пипков място като капелмайстор на 34-ти пехотен Троянски полк в Ловеч. С малки прекъсвания през 1922-1924 г години, той прекарва в Ловеч почти целия си творчески живот с музикантския взвод на 34–и пехотен Троянски полк. В този полк той твори в мирно време, с него обхожда Балканския полуостров по време на войните. През мирновременните години освен с пряката си работа на учител-педагог и капелмайстор, той твори и сред обществеността, като организира, подготвя и изнася концерти, опери и оперети, с което спечелва заслужената обич на съгражданите си.
Тридесет и четвърти пехотен Троянски полк е формиран в хода на реформите в българската армията в края на 19 и началото на 20 век. В Ловеч е разположен новосформирания Десети резервен полк. На 30.12.1903 г. от княжеската канцелария последователно излизат два указа. С първия под №83 се разпорежда да се осъществи допълнителна реорганизация на мирновременната армия. С втория под №84 се издава конкретна заповед „за приравняване на резервните полкове към типа на действащите пехотни полкове”. Така тази дата макар и условно може да се смята за рождена на троянския полк. Полкът от резервен се трансформира в действащ и получава новото си име 34-ти пехотен Троянски полк. Войнишкият състав на полка се попълва от подлежащи на военна служба младежи от Ловешка и Троянска околия – според тогава действащия закон, попълването на войската се осъществява на териториален принцип. В Ловеч частта е до 1928 г., когато започва възстановяването на разформированите части и военната служба от доброволческа отново става задължителна. За времето 1935–1938 г. старите Ловешки казарми са разрушени и на мястото им са изградени нови. В тях е настанен възстановеният Тридесет и четвърти полк, съгласно царска заповед №25/05.06.1937 г. При осъществяването на новата организация на Българската народна армия през 1946 г. 34-ти пехотен Троянски полк е разформирован и престава да съществува.
През 1912 г. градската управа на Ловеч дарява безвъзмездно земята под казармата на Министерството на войната. През 1932 г. е положен основният камък на разширяването на обекта и преустройството му в сегашния вид. Поделението, известно с военно-пощенски номер 42820, претърпява различни трансформации, като през 2009 г. е разформировано без приемник.
Така в Ловеч се затварят страниците на военната история на казармата и пред управата на града и пред неговите граждани остава отговорността за бъдещото предназначение на този исторически обект за публични градски потребности.
Общо предназначение на бившия казармен терен
Години наред поради специфичната си функция тази зона е била затворена за населението и оградена от всички страни с висока плътна ограда. С оглед на местоположението в градската структура и на характеристиките на терена и сградите се отчита висок потенциал за развитие и необходимост от регенериране.
Три от имотите от теренът на бившата казарма са прехвърлени в собственост на Община Ловеч и са с обща площ от 62 975 кв.м., както следва:
1. Поземлен имот с идентификатор 43952.506.8385 е с площ 22 727 кв.м., заедно с построените в него 25 сгради и 12 съоръжения.
2. Поземлен имот с идентификатор 43952.506.8386 е с площ 24 786 кв.м., заедно с построените в него 15 сгради и 12 съоръжения.
3.
Поземлен имот с идентификатор 43952.506.8387 е с площ 15 459 кв.м., като в него са построени 6 сгради и 11 съоръжения.
Четвъртият имот с идентификатор 43952.506.8336, който е с лице към бул. България, остава на разположение на военно топографската служба в град Троян. Редно е да се направят постъпки за неговото преотстъпване на Община Ловеч, за да се приобщи към цялостния терен.
Сграден фонд
Централната казармена сграда е изградена през 30-те години на 20 век, на два етажа, с централен вход и стълбище и симетрично разположени зали (спални помещения) от двете страни. В тази сграда се е помещавал 34-ти пехотен полк. Подходът към казармената сграда е оформен с парадна алея срещу главния вход с четири реда трайни дървесни видове от вида бор и липа, които са в добро състояние и са дървета с добре развити корони. Допълнително от двете страни на основната сграда, долепени до нея са построени по-късно сгради, също със стоманобетонна конструкция. Тези три сгради са най-големите и добре запазени сгради и са разположени централно на терена, което е благоприятно за тяхното бъдещо ползване и обслужване.
Сградите на допълващото застрояване, които са били с обслужващи функции (гаражи, складове, работилници, парова централа, фурна) са разположени в периферната зона, близо до страничните и улични регулационни линии. Някои от тях са в лошо състояние. В парковата зона е запазена сградата, използвана от духовия оркестър. Допълващите стопански и гаражни сгради нямат такива качества и впоследствие следва да бъдат съборени за освобождаване на терена. Внимание заслужава сградата, използвана от духовия оркестър, която има и историческо значение и може да се впише сполучливо в парковата част.
Като първа експертна преценка в резултат на огледа сградите на казармата са в задоволително състояние и с добра конструктивна устойчивост. Ще бъде необходимо да се възложат и изготвят технически паспорти, включващи архитектурно заснемане, конструктивно обследване и експертиза на съществуващите казармени сгради, които са в добро конструктивно и физическо състояние и притежават подходяща планировка, да се предвиди запазването им и преустройството им за бъдещи нови обществени функции. Допустимо е към запазените стари сгради да бъдат предвидени пристроявания и надстроявания в приемливи параметри, както и да се предвидят ограничен брой нови сгради за предвидени бъдещи функции.
Свободни пространства
Голяма част от терена е незастроен, оформени са казармени плацове, настлани с асфалтова настилка, зони за спорт и тренировки. Друга съществена част е оформена като парк със зелени площи, развита алейна мрежа, многобройни трайни дървесни видове с добре развити корони. Имотът е ограден с масивна ограда, която дава характер на целия казармен комплекс.
Състоянието на парковата част е такова, че тя има всички качества да изпълнява функцията на централен общоградски парк (градска градина) и да предоставя места за отдих, забавления и игри за различни възрастови групи. В имота има централна алея, както и мрежа от алеи с усилена настилка между тревни площи с трайни дървесни видове от вида бор, липа, череша, круша, орех, топола и кипарис. За целта е необходимо да се картотекира и оцени наличната трайна дървесна растителност. С минимални подготвителни действия и с минимални инвестиции тази част от терена може да бъде благоустроена и предоставена за общо ползване на гражданите, което ще има силно положителен обществен ефект. При това следва да се запазят максимално дървесните групи насаждения, както и съществуващите алеи и да се интегрират в бъдещата паркова композиция. Към парковата част да се приобщят свободните терени на юг от входната алея с устройване на площадки и съоръжения за развлекателни занимания и игри за деца и възрастни. В свободните пространства от юг, където е било футболно игрище и от запад да се предвидят сцена на открито или малък амфитеатър, площадки за спортни и развлекателни игри и забавления за различните възрастови групи. Асфалтираните плацове в северната и западната части на терена могат да се използват за устройване на спортни площадки за различни видове спортни игри, в т.ч. за тренировъчни и състезателни цели (баскетбол, тенис, мини-футбол, волейбол, бадминтон). Частично могат да се използват и за обществени паркинги за посетителите на комплекса.
Оградата на бившата казарма на първо време е удачно да не се събаря докато траят строителни и паркоустройствени дейности. В последствие е подходящо да се запази нейната долна каменна част, която служи и като подпорна стена заради разликата в нивата и евентуално отгоре да се монтира декоративна ажурна ограда. Може да се запазят частично на определени места фрагменти от плътната ограда в сегашния й вид като композиционен елемент и спомен от миналото.
Градоустройствен контекст
За имота на бившата казарма е обособен урегулиран поземлен имот I от кв. 58а, отреден „За парк“ по плана на Зона „България“, град Ловеч.
Съгласно Общия градоустройствен план на Ловеч, влязъл в сила с Решение №359/2001 г. на ОС – Ловеч урегулиран поземлен имот I от кв. 58а е предвиден за озеленяване – градска градина. Съгласно действащ подробен устройствен план, част регулационна, влязъл в сила със Заповед №4170/06.10.1975 г. урегулиран поземлен имот I от кв. 58а на Зона „България“е отреден „За парк“.
Урегулиран поземлен имот I от кв. 58а по плана на Зона „България“, град Ловеч е включен в „Зона на публични функции с висока обществена значимост“ на Интегриран план за градско възстановяване и развитие на Ловеч (ИПГВР), в приоритетите за развитие на града, с възможност за финансиране от европейските фондове. В ИПГВР на град Ловеч е предвидено изграждане на сграда за нуждите на Общински детски комплекс в общински имот, използван за Дом за юноши (който е закрит преди няколко години). Сградите и прилежащите пространства на бившия казармен терен предлагат по-добри възможности за нуждите на Общински детски комплекс и могат да интегрират и трите центъра на ОДК: ученически научно-технически център, детски културно-образователен център и детско-юношески спортен център. По този начин ще се осигури възможност ОДК, който в момента ползва отделни малки сгради или помещения на различни места в града се събере на едно място, в центъра на Ловеч.
В запазените, ремонтирани и преустроени сгради и прилежащи пространства препоръчваме да се интегрират функциите на:
Музеен център, център на изкуствата и център за спорт и развлечения
1.
Музеен център
Музейният център да обхваща музейни зали за експонати за военен музей, отразяващ действия на руската армия при освобождението на града, военния гарнизон след Освобождението, историята на 34-ти троянски пехотен полк, който се е помещавал в ловешката казарма и музей на авиацията и космонавтиката на град Ловеч – с възможност за разполагане на експонати и на открито в свободните пространства – например самолета “Лаз” и капсулата на космонавтите. Към музейния център да се предвидят аудио-видео зала за прожекции, семинари и беседи за запознаване посетителите с историята на града, кафе-сладкарница, административни и битови помещения за работещите в музея, както и необходимите складови и обслужващи площи.
2.
Център на изкуствата
Центърът на изкуствата да обхваща галерия за презентация на идеи (изложби, лекции, събития); ателиета за живопис, скулптура, приложни изкуства и зали за други занимания с възможности за творческа работа, изследване, образователни програми, провеждане на срещи и разговори; театрално и концертно студио с камерни зали с необходимите административни, складови и обслужващи помещения.
3.
Център за спорт и развлечения
Центърът за спорт и развлечения да предлага зона за спорт на закрито – една или няколко по-малки зали за спортни занимания с прилежащи обслужващи помещения; зали за празненства, игри и забави; репетиционни зали за танци и балет; открити спортни площадки в парковата зона за възрастни и деца, детски площадки за различните възрастови групи, фитнес-уреди на открито, велопътеки, места за отдих (пейки, беседки) и цялостно обзавеждане на парковата зона.
За посетителите на комплекса следва да се предвидят автомобилни подходи и паркинги за леки коли. Подходящо е за целта да се използват съществуващи плацове. Автомобилните подходи и обществените паркинги е подходящо да се оформят от североизточната и северозападната страни.
Обобщение
Членовете на работната група считаме, че изпреварващо всички подготвителни действия по усвояване на терена на бившата казарма трябва да се възложи геодезическо заснемане на целия имот, сграден фонд, на наличната дървесна растителност и алейната мрежа. Да се предвиди обединяване на трите имота, собственост на Община Ловеч, както и паркоустройствен проект с минимална програма – примерно: прочистване на растителността, поправка на наличните алеи и площадки, подобряване на тревната и храстова растителност в озеленените площи. Да се организира експертен оглед на сградите, които ще се запазят и използват. Успоредно с това ще се проведе широко обществено обсъждане за бъдещото съдържание на комплекса. Да се изготви планово задание за проектиране, което да послужи за провеждане на конкурс и осъществяване на инвестиционните намерения на Община Ловеч. Да се направят постъпки от страна на Община Ловеч да придобие и поземлен имот с идентификатор 43952.506.8386, който е публична държавна собственост и е част от у.п.и. I от кв. 58а по плана на Зона „България“.
Цел на инвестиционното намерение
Да се приобщи терена на бившата казарма към градската структура, като стане достъпен за населението и се създаде изпълнен с живот културен, образователен и спортно-рекреационен център. Проектът да предвиди интегрирано възстановяване на изоставен и неизползване терен, като отговори на необходимостта от предефиниране и умело вписване в градската среда.
Приоритетни действия преди реализирането на инвестиционните намерения:
1. Подробно геодезическо заснемане на терена и обединяване на трите имота: поземлен имот с идентификатор 43952.506.8385; поземлен имот с идентификатор 43952.506.8386 и поземлен имот с идентификатор 43952.506.8387.
2. Провеждане на широко обществено обсъждане за бъдещото използване на терена и сградите.
3. Предпроектни проучвания на възможностите за икономически рентабилни инвестиционни инициативи и партньорство.
4. Подготовка на задание за проектиране, отразяващо мненията на специалистите и съобразено с желанията на гражданите и за устройство и адаптиране на терена.
5. Да се приспособи парковото пространство за ползване от гражданите. Това е възможно с минимални усилия и средства, а ще има много добър ефект.
6. Паспортизиране на дървесната растителност.
7. Съставяне на технически паспорт на сградите, които ще се преустройват и използват (арх. заснемане, конструктивна експертиза).
8. Провеждане на открит конкурс за концепция за терена и сградите.
9. Изготвяне на проект за подробен устройствен план и за благоустрояване на терена и адаптиране на сградите за публични градски нужди.
10. Инвестиционно проектиране – срок според възможностите за финансиране.
Подготвили доклада членове на работната група:
арх. Силвия Средкова-Аласбахи ……………………………………
арх. Петко Еврев ……………………………………
арх. Иван Димчев ……………………………………
инж. Пенка Николова ……………………………………
инж. Николай Стоянов ……………………………………
арх. Боян Кръстев …………………………………….
арх. Ралица Маринова …………………………………….
инж. Пламен Сейзински …………………………………….
Димитрина Дренска ……………………………………
Борислав Иванов ……………………………………
Мариета Бахова …………………………………….
Капка Кузманова …………………………………….
Спас Дочев …………………………………….
Руси Манов …………………………………….
Станислав Бешков