Над 300 в общината празнуват днес имен ден на Антоновден, близо толкова утре Атанасовден

Над 300 жители на община Ловеч празнуват днес имен ден на Антоновден, пак толкова утре Атанасовден. Днес честват името си Антон, Андон, Донка, Тони, Тончо и производни на латинското „Антониус“, което значи „безценен“. Утре празнуват Атанас, Атанаска, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос“ със значение „безсмъртен“.За това информират от Община Ловеч. Най-много са жените в общината, кръстени Донка – 153. 113 мъже носят името Антон, Антония се казват 48. Атанас се наричат 203 мъже, а Атанаска79 жени.

На днешния ден – 17 януари, църквата почита паметта на преподобний Антоний Велики, първия всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм. Животът му минава в пост и молитва. В 20-годишното му усамотение в пустинята при него идвали страдащи и болни хора, с които светецът беседвал с часове. Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Днес мощите му се намират във Виена.

В народния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс, започващ ден по-рано – на 16 януари, с празника „Южници-верижници“, „Петрово въже“ или „Петрови вериги“. Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата. Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка.

За Свети Антон се знае, че е по-малък брат близнак на Свети Атанас. В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се представят като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти), затова са и покровители на ковачите и железарите.

Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден – празникът е свързан с предпазване от болести. Има вярване, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората.

На 18 януари православната църква почита паметта на Свети Атанасий Велики, участвал в прочутия вселенски събор в Никея, донесъл му световна слава на богослов.

Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата и след него тя си отива, затова на места се нарича и Среди зима. Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква „Иди си, Зимо, идвай, Лято!“. Празникът има и антипод – Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли. Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. „Дебел сняг – дебел комат“ – имало ли много сняг, голям берекет се очаквал.

В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата да ги пази от болести и демони. Денят е наричан също и Втора Коледа – защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега. На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светецът да излекува тежка болест или страшно премеждие.

Честито на всички именници!