Ловешки ученици бяха наградени в Националния конкурс „Венчайте България с лаврови венци“

Ловешки ученици бяха наградени в Националния конкурс „Венчайте България с лаврови венци“, организиран от Община Казанлък. Авторите са  Георги Капелов (6 клас, първо място) и Габриела Миролюбова (6 клас, второ място), и двамата  от ОУ „Христо Никифоров  в Ловеч.

Есето на Георги се нарича „Опълченецът от село Умаревци“  и разказва за Никола Помов-Комитата, а  творбата на Габриела се нарича “Живот, отдаден на Отечеството“ и описва подвига на Васил Джабарски, опълченец и един от кметове на Ловеч след Освобождението.

Опълченецът от село Умаревци

И всякоя възраст, класа, пол, занятье

зимаше участье в това предприятье;

Иван  Вазов

                                              Есе                          

         Никола  Помов – Комитата – едно напълно непознато име на един съвсем обикновен българин, роден през  мрачните години на турското робство, който порил с ралото земята, сеел, жънел, изкарвал с пот на чело хляба си.  Трудни години,тягостно време. Но който носи непокорството в себе си, който не се примирява с неправдата, прави всичко възможно да постигне нещо стойностно в живота си, а не завинаги да остане слуга и покорно да превива гръб. Един обикновен, неук човек от село жадува за свобода, ненавижда тиранията на поробителя. Малка искрица му трябва  да  разпали в него бунтарския огън,  да смени ралото с пушка и  поеме  по един страшен път – път на саможертвата, но и път, водещ към свободата. Дали този неопитен млад човек е осъзнавал своя дълг  и своята отговорност към народа и родината, присъединявайки се към българското опълчение? Трудно е да се отговори. Сигурен съм,   че не е произнесъл гръмки слова, не е искал да изпъкне пред останалите, а съзнателно, дисциплинирано и непоколебимо е изпълнявал нарежданията на своите командири. И там, горе, на върха, към който цяла България е насочила своя поглед, той безпощадно е отблъсквал  набезите на вражите пълчища, изпълнявайки своя войнски дълг.  Пет решаващи дни, които  отхвьрлят пет века робство! Пет героични дни, които определят съдбата на България! И той- доброволецът от село Умаревци, Ловешко е там и без да знае, твори история! Какво ли е чувствал, когато е виждал смъртта на другарите си?  Какво ли е мислел, когато е усещал как дружината му се стопява? Останал е на  своя връх, не е отстъпил, защото смъртта е страшна само за робите, а този, който е преодолял страха от смъртта, е свободен човек.

           Първият свободен човек от село Умаревци – Никола Помов по прякор Комитата.

          За всичко това ми разказа моята майка, чиито корени са от Умаревци и това е селото на нейното детство. Интересната  история възбуди моето въображение и си представях как той е един от онези безстрашни герои, които са хвърляли труповете на убитите си другари срещу напиращия враг, защото не са имали с какво  друго да дадат отпор , освен със своята смърт. Едва ли е било така, но едно е сигурно, че младият опълченец и останалите доброволци са били решени, както казва Вазов „ до крак да измрат“, но да не посрамят себе си и българското си име.  Това е напълно реално за един честен, скромен и достоен човек.  И възхищение буди не само военната победа, но и победата на духа, на жаждата за свобода, на готовността за саможертва. Кръвопролитните боеве на Шипка  каляват младият опълченец и той продължава заедно с оцелелите си другари участието си във войната до победния край.

             И пак се връща при земята, отново хваща ралото и  започва да се грижи, но вече за своята земя, за свободната българска земя.  И само петте  ордена и кръста за храброст, с които е удостоен,  разкриват, че това е един необикновен българин от село Умаревци.

Автор: Георги Николаев Капелов 12 години, VІ клас

Гр. Ловеч,ОУ „Христо Никифоров“

  Живот, отдаден на отечеството

                                                           есе                            

А като имаме свободата, имаме всичко

  Из „ Немили-недраги“

          Свободата е най-висшето благо,  което човек може да има. Без нея животът е обречен да бъде непълноценен и безрадостен. Ние –днешното „бодро поколение“ с възхищение /а понякога и с учудване/ четем за  смелостта и себеотрицанието на нашите предшественици, които са участвали в битки и са били готови да  се жертват, за да бъде постигната българската свобода. Във време, когато са позабравени светлите идеали на  възрожденците ни, повече от всякога трябва да  отправяме поглед към миналото  и да си припомняме славните страници от нашата история, за да се гордеем със своя български произход! Добре, че ги има и поетите, които със своите произведения възкресяват спомена за героите, отдали живота си за свободата.           

       В одата „Опълченците на Шипка“ народният поет Иван Вазов възпява колективния подвиг на „една шепа“ опълченци пред многобройните вражески пълчища. Тук няма имена на лидери/освен на предводителите/, на изявени герои, които се отличават със сила и храброст пред останалите. Всички са равни, готови до принесат себе си в жертва в името на великата цел – свободна България. Истинска гордост за мен е, че сред тези свободни хора, а не роби, е бил и моят съгражданин – Васил Джабарски. Там, горе, на най-светлия връх в народните борби, той е участвал в сражение рамо до рамо със своите другари и руските орловци. Усетили полъха на свободата, осъзнавайки огромната отговорност за изхода на войната, опълченците  са показали нечуван героизъм, съизмерим само с най-ярките примери от световната история за сила, смелост и безстрашие.

      Дълбок поклон пред паметта на тези, останали завинаги на върха!  Поклон  до земята и пред живите, оцелели, за да продължат делото на Освобождението! Защото извоюваното трябва да се брани, да се развива. И точно това прави моят съгражданин. Присъединявайки се към Българската земска войска, той и останалите български доброволци подпомагат победния ход на руската армия и стават основоположници на първата българска войска след половинвековното робство. Най-накрая свободата и справедливостта тържествуват! Има нова държава на световната карта – България, която възкръсва от пепелищата на робството  и тръгва по нов път на развитие. Васил Джабарски не жали силите си  в съграждането на Нова България. Участва активно в стопанския и политическия живот на града. Един от  кметовете на  Ловеч, с който градът заслужено се гордее! И тъй като кръвта на вода не става, неговите синове също носят в сърцата си безгранична любов към родината, продължават делото на каления в битките опълченец и геройски загиват при Дойран. Тежка е участта на бащата, надживял децата си, но той има една утеха-родината. Не жали средства, за да направи по-добър живота на хората и да ги доближи по-близко до Бог!

         Наближава трети март.  Аз,  моите съученици и приятели отново ще посетим гроба на бореца за свобода Васил Джабарски и  паметниците на останалите герои, благодарение на които  е постигнато Освобождението. Ще положим цветя, ще наведем глави, ще помълчим и в душата ми ще отекват думите на поета:

                     Почивайте под тез могили ледни:

                    не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

                   ни славний гръм на битките победни,

                   към вечността е маршът ви последни.

                   Юнаци, лека нощ!                                                                                    1

      Автор : Габриела Георгиева Миролюбова, 12 години

      VІ клас, ОУ“ Христо Никифоров“ гр. Ловеч