Запомнящ се концерт на Плевенска филхармония под диригентството на Йордан Камджалов

Концерт на Плевенска филхармония под диригентството на изключителния Йордан Камджалов предизвика възхищението на плевенската публика. Плевенската филхармония, Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ с диригент Славил Димитров и солистите Мирела Александрова – сопран, Виолета Радомирска – алт, Георги Султанов – тенор, и Ивайло Джуров – бас представиха Голяма меса във фа минор на Антон Брукнер. „Това е от онези събития, които дълго ще се помнят“, коментираха зрители в залата. За първи път концертът започна с въведение от диригента, който представи пред публиката музиката, текста и смисловите връзки и символиката на Месата.

„Големият герой на концерта е Плевенска филхармония без никакво преувеличение. Партитурата е чутовно трудна за всеки един състав на планетата. В интерес на истината с оркестъра работихме най-много, Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ и солистите извършиха огромна работа, но мисля, че тежестта при Брукнер по традиция пада върху оркестъра”, каза след концерта маестро Йордан Камджалов. „Истината е, че Брукнер, Моцарт и подобни автори са недостижими. И когато сме в предверието на един такъв колосален връх, това е привилегия само по себе си. Ако кажем, че сме на самия връх, това означава, може би, че не сме го разбрали още. Това е една целоживотна работа. Излязох на сцената с надеждата да се приближим максимално към върха. След концерта казах на концертмайстора Чавдар Вълков: „Боговете тази вечер бяхте точно вие, оркестърът“. Брукнер! Една мощ, една отдаденост, една неръкотворност!”, добави Маестрото. „Трябва да се знае, че това е един огромен риск. На генералната репетиция поисках един аплауз от всички 130 творци на сцената за Любомир Дяковски, защото да се направи това нещо, е една чиста лудост. Истината е, че тази Меса е написана преди 150 години и никой до сега не я изпълнявал в България извън София, а в столицата има само едно изпълнение за това време. Може би следващите 150 години също няма да има. Ние, осъзнавайки това, тръгнахме на една борба за нещо непостижимо”, разказа диригентът със световна кариера. Той не спести ласкавите думи и за плевенската публика. „В Плевен има нещо особено. Когато съм бил в залата на читалище „Съгласие“, тя винаги е пълна, винаги идват хора, за които оставам с усещането, че умеят и искат да слушат. Хора, които умеят да се притаят и да респектират тишината и процеса на сцената. Никога в Плевен не сме правили лесни заглавия, но мисля, че сега почти прекалихме. И в това прекаляване аз виждам много голям смисъл, защото човек никога не може да се самонадскочим, ако не опитва отново и отново”, сподели Камджалов. Тази вечер под негово диригентство същият състав ще изпълни творбата в столичната зала „България”.