Актьорът Явор Костов:Театърът трябва да те разсмее до сълзи и в същото време да те разплаче от истината, от реалността

Театърът трябва да те разсмее до сълзи и в същото време да те разплаче от истината, от реалността, каза в интервю за БТА младият актьор от Драматичния театър в Ловеч Явор Костов.
Според него артистът се различава от останалите с това, че не е съгласен с реалността и това много му харесва. Това е и една от причините да се отдаде на тази професия. „Ние сме хората, които трябва да накарат другите да мислят, но това е на самата сцена, с представленията, които играем. Освен актьорът да дава храна за размисъл на зрителя, той трябва да го кара да повярва в доброто, в щастието“, посочи 29-годишният актьор.
По думите му българският зрител все повече се връща в театъра и иска да гледа постановки на родни автори като Николай Хайтов, Рачо Стоянов, Елин Пелин, Йордан Йовков и др. Една от последните роли на самия Костов е на Найден в представлението „Майстори“ от Рачо Стоянов, където си партнира с Елен Колева в ролята на Милкана. Тази роля младият актьор определя като подарък, като нещо, което е чакал. Сравнява чувството с влизането си в НАТФИЗ. За да влезе в образа на майстор Найден, преди представлението е отишъл в храма в центъра на Ловеч, наблюдавал е дърворезбата на иконостаса, а преди това се е срещал и с дърворезбари. Публиката усеща всеотдайността и таланта му и го възнаграждава – с аплодисменти. Постановката е съвместен проект на Драматичния театър в Ловеч и Нов театър – НДК и се играе и в София.
Именно столицата е крайната цел за всеки актьор, каза Костов. „В София е пазарът, тя е нещо като българския „Сънсет булевард“, добавя актьорът, който цял живот е бил сигурен, че ще се отдаде именно на тази професия. От 6-ти клас е започнал да посещава школа по актьорско майсторство в родния си град Варна. От малък е център на внимание при семейни и приятелски сбирки. В гимназията е посещавал школата на Валентин Митев, която го е подготвяла за НАТФИЗ. „Той те учи не само да играеш, но и да мислиш, което за актьорите е много важно“, поясни Костов.
Завършил е 7-мо СОУ „Найден Геров“, езикова паралелка. Приет е от първия път в НАТФИЗ, като на изпита е имал 39.8 градуса температура. Бил е в класа на Веселин Ранков. Във втори курс класът му е бил поет от Маргарита Генова. Завършил е магистратура „Актьор за театър и кино“, отново при Веселин Ранков.
Като дете си е представял актьорската професия като общност от съмишленици, чиято мисия е само доброта и нищо друго. „Впоследствие тази илюзия малко се разрушава, защото дори във филма „Лошият човек“ неговият казус е добро, за него си обаче. Аз все още се чувствам много млад за професията. Знам, че нищо не знам“, споделя младият актьор.
Първата година като студент е дебютирал като хореограф на представление на режисьора Георги Дюлгеров – моноспектакъла „Кики Ван Бетовен“. Втори курс е бил в актьорско реалити, член на журито е бил Валентин Танев и в началото на трети курс го е поканил в негово представление – „Откачена фамилия“. „То се играе вече седма година. Това е най-добрата комедия в момента в България. Играе се с известни личности, под шапката на хасковския театър. Играх и в „Безумна нощ“ на Вальо Танев“, посочи Костов и е категоричен, че от всеки негов колега има какво да научи.
След НАТФИЗ една година е бил на свободна практика и след това идва в Ловеч след кастинг. И във Варна няколко пъти съм ходил на кастинг, но не ме взимат. Казах си, няма да съм варненец, ще съм ловчалия, смее се Костов. В люляковия град колегите му го посрещат много добре, а първият човек, с който се е запознал извън театъра, е неговият най-добър приятел. Малко по малко Ловеч му става дом.
„По един или друг начин можеш или да развалиш една трупа, или да я създадеш. Аз се опитвах да я създам. Станахме си приятели с другите актьори. Екипът става все по-сплотен“, споделя артистът. За това какво кара един млад човек да се занимава с театър, той казва: „Ако го правих за пари, нямаше да се занимавам с това – любов, любов, любов, нетърпимост към реалността“.
Въпреки че работи в театър в малък град като Ловеч, той е благодарен, тъй като, по думите му, има колеги, които завършват НАТФИЗ, но стават бармани, сервитьори и аниматори по детските клубове. „На година се дипломират около 250 актьора, а в колко градове има театри и в колко има свободни места. Накрая работят като сервитьори и бармани. Първо се сблъскват с битовите проблеми. Чистачка, без образование, взима 1000 лева заплата, а заплатата на един млад актьор не е толкова, въпреки че е завършил университет. Понякога се чудя защо въобще се занимавам с това нещо – да си купя ли хляб или не. Същата вечер излизам на сцената, чувам аплодисментите и съм се наял по друг начин, без хляб. Това са 5 минути, които те зареждат за цяла вечер“, каза Явор Костов. По думите му аплодисментите са черешката на тортата. Самата репетиция, запознаването с нови колеги, работата с тях, анализа върху пиесата, репетицията – това е магията, сътворението. Важен е самият процес – то е висша математика, ядрена физика, допълни Явор Костов.
Според него малък процент от актьорите се занимават с театър, освен ако не започнат в частен театър и това е много трудно. Там обаче го няма развитието. Знаеш едни актьори от София, известни, но не знаеш, че има театри и на другите места. Ленко Гурков, Слава Георгиева, Петър Стойчев – това са чудовища на сцената. Те са школа, учиш от тях. Има малък театър, когато няма сърце и любов. Ловешкият театър не е малък, той е бил един от най-големите. Сега започва да се възражда, 50-та юбилейна година, този театър отива нагоре, каза актьорът.
По думите му в актьорската професия обаче липсва задружност. Необходим е повече позитивизъм, да се говори за хубави неща. „Актьорите сме една малка част от цяла България и всички се знаем. Вместо да сме заедно и да се крепим, ние се плюем, клюкарим, не се признаваме. Трябва да има задружност. Дават Икари, Аскери, театрални награди, актьорът излиза, взема статуетката и вместо да говори хубави неща, той започва да говори колко е лошо, колко зле е положението в театъра, в държавата. На сцената, на фестивали, награди говори положителното, хубавото. Ние сме хората, които трябва да накарат другите да мислят, но това е на самата сцена, с представленията, които играем. Освен актьорът да дава храна за размисъл на зрителя, той трябва да го кара да повярва в доброто, в щастието“, каза младият актьор. Категоричен е, че истинският театър не може да се промени. Театър е имало, има и ще има, отбеляза той.
Явор Костов търси щастието навсякъде около себе си, в малките неща, в хората, в природата. Умее да се наслаждава на момента и да бъде благодарен на това, което животът му дава. За него Ловеч и Троян са места с уникално красива природа. Обича да се разхожда по алеята „Баш Бунар“ в Ловеч, стигайки до „Трай Дянко“, да се качи на крепостта сам. „Има красота навсякъде около нас, трябва да се спреш и да я погледнеш. Красота има и в един набръчкан старец, в един клошар. Номерът е откъде поглеждаш“, споделя Явор.
И той, като всеки млад и амбициозен човек, има мечти, но реални, осъществими. Надява се някой ден да стигне до софийски театър, за да може след време да се грижи за семейство. Иска да играе с много актьори и режисьори. Това, което обаче прави Александър Морфов, е неговият театър. „От театъра прави живот. Взима една драма, но в нея има и смях. Театърът трябва хем да те разсмее до сълзи и в същото време да те разплаче от истината, от реалността“, каза Явор Костов. Споделя, че няма роля, която да не иска да изиграе. „Искам всичко, играе ми се“, каза той.
Мечтае още да има три къщи – една в Старо Стефаново и две в Шипково, като едната ще е къща за гости. „Мечтата ми е да е пролет, да вали дъжд, трибагреникът да се вее, аз да съм на чардака и жена ми да ми донесе шкембе чорба, да се излегна след това на хамака и да гледам дъжда и Балкана“, споделя 29-годишният актьор.