В Ловеч гостува мобилна изложба на къща-музей „Иван Вазов” – Сопот. Повод е 125-годишнината от публикуването на романа „Под игото”

От 17 – 30 април в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев” – Ловеч гостува мобилна изложба на къща-музей „Иван Вазов” – Сопот. Пътуващата изложба е изработена във връзка със 125-годишнината от публикуването на романа „Под игото” като самостоятелно издание.
Изложбата включва 15 табла (PVC) с размери 50/70см., в които се проследява творческата история на романа, показани са различни издания на книгата, представени са прототиповете на някои от литературните герои. Текстовете са цитати от книги и статии на литературни критици и познавачи на творчеството на Вазов. Подредени са тематично:
1. Въвеждащо табло
2. Вазов в Одеса
3. „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“
4. Първо самостоятелно английско издание
5. Първо самостоятелно българско издание
6. Илюстрациите в първото издание
7. Бойчо Огнянов
8. Рада Госпожина
9. Герои
10. Български издания на романа
11. Български издания на романа
12. Филм
13. Комикс
14. Преводни издания
15. Заключително табло
Любимата книга на българите заслужава да бъде популяризирана, да бъде четена отново и отново, за да продължи пътя си напред във времето.

Патриарха на българската литература Иван Вазов започва да пише книгата на своя живот – романа „Под игото”, в Русия по време на изгнанието си в Одеса, воден от силна обич и носталгия към Родината.
Първата поява на романа е през 1889 г. в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” издаван от Министерството на народното просвещение под редакцията на проф. Иван Шишманов. Трите части от повествованието излизат в три книжки от поредицата.
Авторът пренася читателя в родния си град, само че под името Бяла черква, описва живота на съгражданите си по време на турското владичество и подготовката за Априлското въстание Описва и самото въстание – вълнуваща и героична страница от историята ни.
Самостоятелното издание на „Под игото” е от 1894 г. За първи път книгата е с илюстрации – и то от известни художници като Антон Митов, Мърквичка, Пьотровски и Обербауер.
Първата българска творба в този жанр вълнува с високия патриотизъ и идеалите на своите герои, с готовността им за подвиг и саможертва. Почти всички литературни герои в романа имат свои прототипи – хора, които авторът е познавал лично или е слушал за тях от близките си. Прототип на чорбаджи Марко е Вазовият баща Минчо Вазов, на дякон Викентий – дякон Богослов Макриев, на Колчо Слепеца – Никола Сопотненеца (Слепия), Бойчо Огнянов е синтезиран образ от личностите на Васил Левски, Стоян Заимов, Тодор Каблешков. Младата сопотста учителка Мария Българова е един от първообразите на Рада Госпожина.