Ловеч отбелязва 40-години от полета на първия български космонавт Георги Иванов (програма)

На 10 април 2019 година на Алеята на космонавта в Ловеч в 16:00 ч. ще се състои тържествено посрещане на ген.-лейт. Георги Иванов и откриване на паметна плоча  „40 г. от полета на Георги Иванов“ (с участието на курсанти от НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново, Факултет „Авиационен“ – Долна Митрополия и оркестър на ВВС, гр. Пловдив).

Пред кино „Космос“ от 16:30 ч. ще се проведат демонстрации на ракето-модели и представяне на изложба „Устремени към небето“, организирани от Сдружение „Модел клуб“ – Ловеч

От 17:00 ч. в Ловчанско читалище „Наука-1870 г.“ е прожекция на документалния филм „Първият“ и среща с режисьора Петко Горанов

От в салона на Драматичен театър-Ловеч от 18:30 ч. ще се състои документалния спектакъл за полета на Георги Иванов „Един ден, двадесет и три часа и една минута“ .

11 АПРИЛ 2019 г., ЧЕТВЪРТЪК

11:00 ч.  Откриване на изложба и награждаване на победителите в Национален конкурс за рисунка на тема „Към звездите…“, организиран от ЦПЛР-ОДК-Ловеч

Представяне на класираните дигитални продукти и награждаване на победителите в Национален конкурс за дигитални изкуства на тема „От Земята до звездите“, организиран от РБ „Проф. Беню Цонев“

– в Художествена галерия – Ловеч

Космическите постижения на България

Космическите постижения на България й отредиха място на една от водещите космически сили в света през 20 век. Широко известен е приносът на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров. Известни са и оригиналните продукти на българската космическа апаратура.

България е третата държава, изпратила храни в Космоса, веднага след САЩ и Съветският съюз. Първо ние създаваме космически оранжерии.

Българската космическа храна е дело на Института по криобиология и лиофизация, а особенни заслуги има екипът на акад. Цветан Цветков. Днес астронавти от всякакъв пол и националност похапват любимата си храна в открития космос и с пълно право благославят българския научен гений.

Разбира се, най-вълнуващото събитие в космическата ни активност към края на 70-те години на м.в. беше подготовката на научната програма и стартът на първия български космонавт Георги Иванов. На 10 април 1979 г. в 20 ч. и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33” с международен екипаж – командир на полета  Николай Рукавишников и космонавтът- изследовател Георги Иванов.
Полетът беше изключително драматичен – поради повреда на главния двигател не можа да се осъществи окачването със станцията „Салют“. Под въпрос беше и завръщането на самите космонавти. Те обаче проявиха изключително самообладание и успяха да се завърнат благополучно.

Сред научни постижения и изследвания бе програмата „България-1300”. Бяха изведени в орбита два изкуствени спътника на земята с комплекс от българска научна апаратура за измервания на физическите параметри, която нямаше дори и на американския „Дайнамик Експлорър“, който летеше по същото време.

След тези големи успехи, нашите учени съвместно с Русия, Франция и Германия, при водещо участие на българите, бе създадена многоканална система ТКС и сложен видеоспектрометричен и навигационен комплекс „Фрегат.

През 1988 г. на борда на „Союз ТМ-5“ полетя към Орбиталната станция МИР вторият български космонавт Александър Александров.

За този полет беше разработена обширна научна програма и съответен апаратурен комплекс за изследвания на космическата физика, дистанционните изследвания на Земята, космическа биология и медицина, микрогравитационните технологии. Бяха получени изключително интересни нови данни и резултати.

През 1982 г. започна работата по големите проекти „Интербол“ и „Космическата оранжерия СВЕТ“, чиито научни програми бяха осъществени изключително успешно чак до 2000 г., приключили с уникални научни резултати и прославили българските учени. Космическата оранжерия СВЕТ е първата в света автоматизирана система за провеждане на десет годишни експерименти с растения. Получени са уникални резултати в областта на фундаменталната гравитационна биология.

Доказано е, че безтегловността не е пречка за пълен цикъл на развитие и от семена, засяти на борда, могат да се родят „космически растения” и те да бъдат използвани за храна и пречистване на въздуха на екипажите при бъдещите продължителни полети.

Друг учен, родом в Ловеч с принос в космонавтиката, е Димитър Мишев. Роден е през 1933 г. в Ловеч, почива през 2003 г. Още като студент се включва в изследователската група по разработката на първия телевизионен център в България и завършва магистърска степен (1957).

Димитър Мишев участва в разработки и внедрявания в областта на космическите изследвания, телевизионната и комуникативната техника. Главен създател на цветната телевизия в България. Основател и ръководител на дистанционните изследвания на Земята от Космоса – научно направление с което страната ни е със световен авторитет. Един от инициаторите и лидерите на научните програми за българските космически полети.

Автор и съавтор е на 66 патента и изобретения, български, руски и френски, на 300 публикации в научни списания. Автор на 40 книги, учебници и ръководства.

Неговото изобретение спектометър „Спектър“ работи дълги години на борда на „Салют-6“, „Салют-7“ и станцията „МИР“. Спектрометричният и навигационен комплекс „ Фрегата “ е разработен под ръководството на професор Мишев и работи на борда на станцията „Фобос“, предназначена за изучаване на Марс и неговия естествен спътник „Фобос“. Той е инициатор и организатор на няколко български космични програми, в това число полетите на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров, както и националния проект „България – 1300, наречен така по случай 1300-годишния юбилей от създаването на българската държава.

Въобще нашите учени са търсени и желани партньори и може да се твърди, че няма голям международен проект, в които да не са канени да участват специалисти от България. И сега на борда на Международната космическа станция се намира създадена у нас апаратура за изследване и контрол на радиационната обстановка Възможно е България да изведе в орбита собствен спътник за наблюдение, твърди професор Петър Гецов – директор на Института за космически изследвания. Платформа за научни изследвания „Балкан съд“ се разработва в продължение на няколко години и отговаря на всички изисквания на съвременното космическо приборостроене. Има реална възможност финансирането на проекта да се извърши в сътрудничество с шест европейски държави.

По-малко известен факт е, че българин участва в подготовката на полета на космическия кораб „Аполо 11″, станал на 16 юли 1969 г. от космическата база в Кеймп Канаверал в американския щат Хюстън. Тогава е  осъщественаедна вековна мечта на човечеството – да стъпи на друго небесно тяло. Четири дни пътува „Аполо 11″ с трима астронавти на борда – Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс, за да измине разстояние от Земята до Луната.

България тогава е зад „желязната завеса” и малцина разбират за този факт. Нещо повече, единици от тях знаят, че един от основните конструктори на спускаемия модул на „Аполо 11” е българинът Иван Ночев. Животът му е като легенда. Ще кажем само, че е роден  в Карлово на 23 септември 1916 г. Започва работа в казанлъшкия военен завод „Арсенал”, а по-късно се прехвърля в Държавната аеропланна работилница в Божурище.

След разгрома на хитлеристка Германия бъдещият президент на САЩ генерал Дуайт Айзенхауер депортира в Америка 128 немски ракетни конструктори начело с „бащите” на тайните оръжия ФАУ-1 и ФАУ-2.

През годините на Студената война се разгаря жестока космическа надпревара между двете супер сили – СССР и САЩ. В бясната надпревара за надмощие в Космоса се включва и българинът Иван Ночев. Разбирайки че в Америка трескаво се търсят млади и кадърни инженери, през 1951 г. той напуска Европа и заминава за канадския град Торонто, където започва работа в „Канада еър“.
През 1956 г. се прехвърля в Калифорния, където в Силициевата долина, се разработват най-новите самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА. Приема името Джон Ночев и открива своя собствена фирма за авиоинженерингова дейност, наречена „Лансиа” (Lancea).
Българинът се включва в екипа от учени при разработването на космическия кораб „Аполо”, с който американците кацат на Луната през юли 1969 г. Корабът се дели на два основни модула – единият остава на Луната и служи като база и стартова площадка на астронавтите, а другия ги завръща на Земята.

Незаличима следа в историята на аеронавтиката оставя и първият български космонавт Георги Иванов. Той е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва средното си образование през 1958 г. и постъпва във ВНВВУ „Георги Бенковски“ – Долна Метрополия. През 1964 г. завършва курса на обучение със специалност „Инженер-летец” и квалификация пилот – първи клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. През 1984 г. защитава дисертация и получава научна степен „Кандидат на физическите науки”. На 1 март 1978 г. e избран за космонавт по програмата „Интеркосмос”. Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“.

На 10 април 1979 г. в 20 ч. и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33” с международен екипаж на борда: командир на полета – съветският космонавт Николай Рукавишников, и българският космонавт- изследовател Георги Иванов.

Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют- 6”. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Двамата космонавти преди да се приземят правят общо 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса прекарват 1 денонощие, 23 часа и 1 минута. По-късно Георги Иванов е повишен в чин генерал-лейтенант и е избран за народен представител в Седмото Велико народно събрание. Член е на Управителния съвет на Асоциацията на участници в космически полети и на Българско астронавтическо дружество. Автор е на книгите „Полети“ и „Време за полети“.

След него идва ред на втория български космонавт Александър Александров.
Той лети на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5” заедно с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов и бордовия инженер Виктор Петрович Савиних. Мисията му в Космоса продължава от 7 до 17 юни 1988 г . – общо 9 денонощия, 20 часа и 10 минути.

Александър Александров е роден в Омуртаг на 1 декември 1951 г. Възпитаник е на ВНВВУ „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия, което завършва през 1974 г. До 1978 г. служи в бойните части на ВВС като пилот на изтребител-бомбардировач. През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките в Москва.
През 1977 г. e избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“, заедно с първия български космонавт Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка. Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов.

През юни 1988 г. става вторият българин, излетял в Космоса. По време на полета извършва над 50 успешни научни опита, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев.
През 2002 г. е удостоен със звание бригаден генерал и награден с орден „Стара планина“ и със златна звезда на Герой на Съветския съюз.

След разгрома на хитлеристка Германия командващият американските войски в Европа и бъдещ президент на САЩ генерал Дуайт Айзенхауер депортира в Америка 128 немски ракетни конструктори начело с „бащите” на тайните оръжия на Фюрера
ФАУ-1 и ФАУ-2 – Вернер фон Браун, Ото Рудолф и Дурнбергер. Заедно с един тон документация и десетки вагони оборудване за немските балистични ракети те са транспортирани в американската военновъздушната база „Уайт сендс” и при пълна секретност създават първата американската междуконтинентална балистична ракета „Юпитер”с ядрена бойна глава.

През годините на Студената война се разгаря жестока космическа надпревара между двете супер сили – СССР и САЩ. След като загубват битката с руснаците за изстрелване на човек в звездното пространство, американците решават на всяка цена да потърсят реванш чрез своята програма за покоряване на Луната. Президентът Джон Кенеди не желае да изпадне в смехотворното положение на своя предшественик Айзенхауер и дава на НАСА милиарди долари за изпълнение на тази свръхамбициозна задача. В нейно име са привлечени най-големите мозъци на света и са замразени останалите перспективни проекти – за изработване на космически кораб за многократно използване „Даяна сор” и кораба „Джемини”.

Започва конструирането на знаменитата серия космически кораби „Аполо” и ракетата носител „Сатурн”, създадена от немския учен с американски паспорт Вернер фон Браун. В бясната надпревара за надмощие в Космоса се включва и българинът Иван Ночев. Разбирайки че в Америка трескаво се търсят млади и кадърни инженери, през 1951 г. той напуска Европа и заминава за канадския град Торонто, където започва работа в „Канада еър“.

През 1956 г. се прехвърля в Калифорния, където се извисяват сградите на авиокосмическия гигант „Дженерал дайнамикс корпорейшън”. Тук, в Силиконовата долина, се разработват най-новите самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА. Получавайки американско гражданство през 1962 г., той приема името Джон Ночев и открива своя собствена фирма за авиоинженерингова дейност, наречена „Лансиа” (Lancea).
Българинът се включва в екипа от учени при разработването на космическия кораб „Аполо”, с който американците кацат на Луната през юли 1969 г. Корабът се дели на два основни модула – единият остава на Луната и служи като база и стартова площадка на астронавтите, а другия ги завръща на Земята.