Юбилена вечер в памет на поета Васил Драганов в Ловеч

        

         През 2009 г. Пенка Драганова,  съпруга  на поета  Васил Драгонов  дари на Държавен архив-Ловеч  негови документални материали за личен фонд . Архивният фонд е заведен под № 1365  и съдържа документи от биографичен характер, служебна и обществена дейност, кореспонденция и снимки за периода 1964-2009 г. , но преобладаващата част са негови творчески материали , някои от които непубликувани.

         Васил Драганов Христов е роден в с. Лисец, Ловешко на 13 ян.1939 г. Основното си образование завършва в гр. Ловеч. Заминава войник , след което завършва  вечерно средно образование.

          През 1961-1962 г. учителства в с. Подкова,  Кърджалийско като нередовен учител. В периода 1963-1967 г. работи в завод „Елпром” – Ловеч, след това – като ръководител експлоатация в ДП”Автотранспорт”. От 1974 г. постъпва в градския оркестър към Градски народен съвет-Ловеч.В периода 1982-1993 г. работи в Окръжен народен съвет като радиопрограмен ръководител, в последствие и секретар на Дружество на писателите-Ловеч,  когато излиза в пенсия по болест през 1993 г.

          Първите си опити в поезията Васил Драгонав прави още в прогимназията. От 1962 г. сътрудничи на в. „Заря на комунизма”. Негови стихотворения са поместени във вестниците „Пулс”, „Транспортен глас” и „Литературен фронт”, и в сборника за художествена литература „Корени”, алманах „Мизия” и в сборниците на литературния кабинет „Христо Кърпачев”,чийто член е. Член е и на Съюза на независимите български писатели и на Съюза на журналистите в България.

                През 1984 г. Драганов става лауреат  на Шестия републикански фестивал на художествената самодейност и е удостоен с грамота и златна значка. Същата година получава Грамоти от Комитет за култура София и Окръжен народен съвет Ловеч за отличие в литературното творчество и читалищната дейност. През 1997 г. Васил Драганов  получава Грамота за участие във Фестивала на старата градска песен „Златен кестен” – Петрич 97.

         Васил Драганов няма висше образование, но неговият талант доказва, че за изкуството и творчеството са нужни усет, дълбока емоционална нагласа и любов да предадеш на читателя тези  усещания. А той го прави много силно и чувствено. Поезията на ловешкия поет Васил Драганов за поред път  доказа, че духът е несломим, въпреки крехката човешка физика, че талантът, успехът и скромността могат да вървят заедно. След сполетялата го най- тежка загуба на първородния му син, той намира сили да продължи. Именно в поезията Драганов намира пристан за своята силна бащинска обич и болка.        Така се раждат най-чувствените, пропити с трудна за изказване мъка, посветени на неговия син. През 1988 г. Военно издателство издава   неговата поемата „Парещо мълчание” като в увода  й се казва: „Тази книга е особена-не само по композиция и съдържание. Особени-не, драматични! – са причините, които са я породили. Нейният автор е преживял най-голямата мъка, дадена на човека- загубата на първородния син, загинал при изпълнение на служебния си дълг. И още – в тази книга е включен още очерк – не, есе! – за младия и рано, но геройски прекъснат живот на старшина школниик Детелин Драганов.За младежа, останал завинаги в редовете на Българската народна армия.”

         В поезията Васко Драг излива цялата си силна, мъжка, но изключително чувствителна душа.  И се зареждат  още четири стихосбирки с прекрасна лирика: „Обич и покаяние”, излязла през 1993 г., „Дните ми са твои огърлици”- през 1996 г., „Две очи са моите пристанища”- през 1998 г., „Ти, която си на земята”- през 1999 г.

         През 1995 г. излиза и романът  на Васил Драганов „Лудница”, а през 1997 г. драмата „Крум Ювиги хан”.

         Независимо от опитите и в друга жанрове, поезията си остана неговата най-силна страна. Вълнуващи и затрогващи са творбите му посветени на България, на нейните героични борби за свобода, на десетките български герои загинали за свободата ни. Но като, че ли за нас ловчалий, с особена сила и любов усещаме десетките негови стихотворевия посветени на Ловеч , на Алтън Ловеч, на сребристия Осъм, на крепостта Хисаря, на красивия Варош, на Баш бунар и Бяла Анаста. Можем да бъдем горди и да напомняме на младите , идващи след нас за това литературно богатство, което ни остви в наследство за вечни времена талантливият и скромен Васил Драганов.

         В поздрав  към него, по повод 60 годишния му юбилей на 13 ян. 1999 г. кмета на Ловеч г-н Пламен Еврев пише:„…Еденици са съвременниците ни, дали толкова много от себе си на приятели и познати, на родния край, на българската духовност.Толкова са ни нужни в днешните трудни времена хора като Вас, проповедници на красотата и човешката любов, които единствени могат да ни спасят от дребнотемието на ежедневната врява, от наглостта и пошлостта. Останете верен на себе си, имайки нашето уважение, което убеден съм ще съхраните завинаги!” Същия ден със Заповед № 55 от 12ян. 1999 г. на Община Ловеч Васил Драганов е удостоен с Почетен знак на Ловеч за принос в културния живот на града ни.

         Година по-късно Васил Драгонов умира на 9 март 2000 г. след прекаран инсулт.

         Но той не е забравен от културната общественост на Ловеч и от приятелите си. Така по повод 70 години от рождението му на 29 януари 2009г. Клуб на дейците на културата, Държавен архив и Регионална библиотека Ловеч организират Юбилейна вечер с участието на актьорите Слава Георгиева ,Ленко Гурков и музикални изпълнения на Наталия Осенска и Виолета Балканска. На срещата присъства съпругата на поета- Пенка Драганова, на която директорът на Дъргжавен архив-Ловеч Пенка Чернева в Благодарствен адрес  към съпругата му изказва благодарност за направеното наскоро дарение на материали за личен фонд на Васил Драганов, в който се казва: „Държавен архив Ви благодари за личния Ви принос да оцените важността на съхранените от Вас и семейството Ви документи и творчески материали на съпруга Ви, като ги дарихте на дирекцията ни за вечни времена за поколенията….Ние Ви благодарим, че чрез Вашия  дарителски жест той влиза в регионалната ни история и времето няма да го изличи никога от там…”

         Тази година Васил Драганов щеше да навърши 80 години и сигурно щеше да е написал още много прекрасни стихове за любимия Ловеч, за добри и верни приятели, за вярната и обичана съпруга, преживяла заедно с него хубаво и лошо.Но съдбата бе решила друго.

         По повод тази годишнина КДК-Ловеч отново  припоня за  поета чрез организирана на 17 януари юбилейна паметна вечер, посветена на неговото творчеството, на която с мултимедийна презентация Пенка Чернева проследи  живота и творческите му успехи. Участваха още Наталия Осенска, Мирослава Метева, Найден Ангелов и др. ловешкии творци.