100-годишен юбилей отпразнува ветеранът от войната бай Димитър

Димитър Петров Керезов от град Левски посрещна вековния си юбилей на 30 януари с радост сред близките на сърцето му хора в дома на своя син Иван и снахата Величка. Ветеранът от войната бай Димитър, съхранил своя бодър дух, свежа мисъл и скъпи спомени, получи навръх рождения си ден поздравителен адрес от Община Левски, цветя, голяма торта и 200лв. с решение на Общински съвет-Левски. Те му бяха връчени от Петя Чолакова, гл.експерт „Образование, култура и спорт”. Петя Чолакова връчи на юбиляря също отличията и поздравите, изпратени от Министерството на отбраната и Съюза на ветераните от войните. Децата от Фолклорна формация „Северняшка огърлица”с ръководител Мариета Аспарухова го поздравиха с песни.
Димитър Петров Керезов е роден в с. Ливадище, тогава Драмска околия, в Гръцко. Баща му е бил кмет на селото и той получава добро за онова време образование. През 1922 година, след подписването на Ньойския договор, семейството му е преживява неволите на изселените от гърците българи. Заселват ги в село Ново село, разказва бай Димитър. Оживяват спомените за години, в които с усилен, честен труд е доказал волята си за добър живот. И тухли е правил, и хубава боза, за която мнозина си спомнят, но обичта към земеделието и животновъдството ги прави траен поминък в семейството. Сестра си Златка губи едва 20-годишна, по–късно от този свят си отива и брат му. Бабата на бай Димитър, баба Маруша, е първа братовчедка на майката на Никола Вапцаров -Елена Везюва. Той научава това едва през 1958 година при посещението на музея в Банско, където удивителната прилика на неговата баба с майката на Вапцаров е повод да я заговори и разбере родствената връзка.
Във Втората световна война участва в Девета плевенска дивизия, мобилизиран на 9 май 1944г. Вестта за раждането на сина си получава на фронта. Трудът стои в основата на дълголетието, смята бай Димитър. С него е свързан целият му живот и той възпитава така сина си Иван от малък. Има две внучки – Снежка и Димитринка, както а и четирима правнуци – Ива, Деси, Калоян и Симона.
Столетникът с тревога следи новините за случващото се у нас. Бай Димитър е убеден, че трябва да се въведе вероучение в българските училища за възпитаване във вяра и уважение, както и да се върне казармената служба. Демократ по душа,той и днес учи правнуците на любов към труда и знанието.