Разговор за приноса на рода Караконовски за Ловеч

Презентация и разговор за приноса на рода Караконовски за Ловеч се проведоха в Клуба на дейците на културата. За живота и делото на братята Васил и Борис Караконовски говори Пенка Чернева. Тя изнесе любопитна информация за представителите на фамилията и това, което те са направили за Ловеч.
Пенка Чернева е работила 33 години в Държавния архив в Ловеч. Публикувала е стотици статии в местния печат и научни съобщения в специализирани архивни издания, участвала е в десетки научни конференции, издаване на книги, дипляни, вестници.

ВАСИЛ КАРАКОНОВСКИ е роден в Ловеч в семейството на търговец. Брат на Борис Караконовски. Първоначално образование получава в родния си град. Учи гимназия в Белград, а през 1858 г. е волнослушател в Московския университет. Завършва Медицинския факултет (1859-1864) към университета, издържан от Славянския благотворителен комитет и от чичо си. Установява се в Цариград – първоначално на частна практика, по-късно е лекар в руската болница и на руското посолство. Участва активно в църковно-националните борби, за което известно време е бил под домашен арест. Лекар и при руското консулство в Солун. По време на Руско-турската освободителна война е в Главната квартира на княз Черкаски по уреждане на гражданските дела, работи и в дипломатическата канцелария на руския посланик Нелидов. След Освобождението е народен представител на Ловеч в Първото Обикновено народно събрание (1879). Участва в изработването на Търновската конституция. Продължава да работи като лекар в руското посолство в Цариград. Управител е на руската болница в града. Умира в Цариград. Автор е на много статии с медицинска тематика, публикувани във в. „Время“ (1865-1866) и на преводни материали от руски език във в. „Цариградски вестник“.
БОРИС КАРАКАНОВСКИ е роден през 1832 г. в гр. Ловеч. Той е брат на Васил Караконовски. Първоначално образование получава в килията на Гложенския манастир в Ловеч при даскал Русчо. След построяването на Долнокрайското общинско училище през 1847 г. е ученик при Георги Владикин – руснак останал в Ловеч след похода на генерал Иван Дибич / Руско-турска война 1828-1829 /. Гимназиално образование завършва в Белград.
През 1864 г. със съдействието на знатни славянофили е назначен на служба в руското посолство в Цариград. През 1867 г. активно работи в групата на руския картограф Артамонов по картографското заснемане на българските земи. Целта е коригиране на Генералната карта на България. Едновременно изпълнява и поетия ангажимент пред Московския Славянски комитет – събиране на народни песни от отделните краища на етническата българска територия. По време на Руско-турската война (1877-1878) е в услуга на руската главна квартира. Заедно брат си Васил Караконовски алармира руското командване за турските зверства в Ловеч. Подпомага избягалите в Севлиево ловчалии с 4500 рубли от личните средства на императорското семейство.
След освобождението от турско иго се установява във Варна. Като убеден русофил не одобрява политическата линия при управлението на Стефан Стамболов. Това му носи унижения и много физически страдания, последвани от тежко заболяване. Написва труда си „ Град Ловеч и събитията на неговата история“, като ползва извори от „Журнал министерства Народнаго Просвещения“, Никита Хониат, Анна Комнина, Едем Амин Саид, предания и стари приписки. Трудът обхваща историята, етнографията и народопсихологията на Ловеч и ловчанлии. По някои проблеми е единственият исторически извор. Ползван е от Анастас Иширков при издаването на сборника „Ловеч и Ловчанско“ под работното заглавие „Въспоминания и исторически бележки за град Ловеч“. Умира във Варна през 1897 г.
Трудът му е публикуван чак през 2007 г. от Регионален исторически музей – Ловеч.