„Вечер на националната носия” за пета година в село Милковица

В село Милковица, община Гулянци, спазиха създадената преди пет години традиция – да празнуват националния празник в народни носии. И тази година в навечерието на Трети март малки и големи, пременени в народни носии, се събраха в ресторанта, за да отпразнуват всичко онова, що символизира България – песните ни, танците, пъстрата шевица, обредите и обичаите. Организатори на Вечер на националната носия са Пенсионерски клуб „Втора младост” и Кметство Милковица с финансовата подкрепа от община Гулянци. Самобитният празник няма аналог в нашия край и всяка година събира не само жителите на селото, но и все повече гости от близо и далеч, разказват местните хора. Задължително условие за участие е всички да са облечени в автентични носии, характерни за село Милковица или района, от който идват. Любопитното е, че някои от костюмите са създадени от сръчните ръце на баби и прабаби преди повече от столетие и хората ги пазят като истинско съкровище. Самодейците при пенсионерския клуб и талантливите деца на Милковица бяха подготвили литературно-музикална програма и пресъздадоха обичаи и обреди от народния календар. Особен интерес предизвика драматизацията на легендата за името на селото, която разказва как най-красивата мома – Милка се хвърлила в кладенец, за да не предаде вярата и либето си и да не стане турска невеста. Друга пък легенда, разказана от Теменужка Урукова в автентичния й вид на влашки, даде обяснение на певческата дарба на милковчанки. Според народния разказ чучулигата и милковчанката са посесистрими, защото навремето девойче спасило птицата от жажда, а тя му се отблагодарила като го дарила с глас.

В дозата истина на тази легенда се убедиха всички след изпълненията на малките участнички в конкурса „Гласът на Милковица” – Ива Цветанова, Виктория Тихомирова и София Джан (Дикова). Рецитаторските си умения на сцената демонстрираха Джулия Димитрова със собствено стихотворение за България и София Младенова.Вечерта на националната носия продължи с много веселие, танци и игри за участници и публика, най-атрактивните сред които – надиграване и най-красив автентичен костюм. Лекотата на стъпката и несекващия ентусиазъм на танцьорите и гиздавостта и уникалността на костюмите изключително затрудниха избора на журито и затова в края на вечерта награди получиха всички.