Защо отмени изложбата си в Троян художникът Кирил Божков?

По повод написаното във Фейсбук от художника Кирил Божков, че „Ябълката на раздора”, заради която той отмени своята изложба в троянската галерия „Серякова къща”, са цените на картините му, се чувствам длъжна, без да влизам в неговия груб и непристоен тон, да заявя, че твърдението му е абсолютно невярно!
Истинската причина Божков да откаже изложбата е, че е имал сериозни предварителни очаквания за това, че в Троян ще му бъдат гарантирани продажби, каквито никой никога не му е обещавал и не би могъл да му обещае.
Целта на галерията – и моята лична цел – винаги е била да представяме в Троян творчеството на местни и национални художници. Никога в работата си не съм се ръководила от комерсиални подбуди. В галерията ни са представяни голям брой национално известни автори, но никой от тях не е имал претенции за продажби и то по цени абсолютно невъзможни за нашия град.
В малкия град картини се продават трудно. И не само в малкия, а отдавна и в големите градове! Тук хората са с твърде ниски доходи, малкото бизнесмени просто нямат отношение към изкуството. Твърде рядко купуват картини и гости на града, въпреки че се срещат и такива.
Затова всеки художник сам преценява дали иска да прави своя изложба в Троян, дали ще продава картините си и на какви цени. Нашите изложби са ПРЕДСТАВИТЕЛНИ, а не КОМЕРСИАЛНИ.

Кирил Божков сам ме помоли да изразя мнение за цените му и аз абсолютно искрено му казах, че са твърде високи спрямо тези, на които се продава в Троян. Тогава той ме попита какви са цените на други картини, с които разполагаме в галерията, и когато разбра, че са доста по-ниски от неговите, неочаквано избухна и вдигна скандал. Опитах се да го убедя, че смисълът на изложбата е преди всичко в това да бъде видяна от хората, които ще се запознаят с неговото творчество. Той обаче заяви, че не може да прави „изложби с идеална цел” и не се интересува от хората. Изобщо не му било важно да се представи в Троян, защото си знаел цената. И се радвал, че няма да му се наложи да живее в Троян (иначе е родом от Нови Хан, Елинпелинско).
Негови познати бяха похвалили галерията и мен като галерист и затова той поискал да направи тук изложба. И се учудвал, защото работата ми била да продавам и да убеждавам хората да купуват на високи цени. Трябвало да проверявам какви художници каня, да разглеждам предварително цените им и да преценя дали галерията е подходяща за тях и тяхната величина.
Божков ни нарече във Фейсбук „лицемери и страхливци”. И ни обвини, че поощряваме „САМОексплоатирането“ и „САМОпринизяването“ на „интелектуалците“ , особено за някои, които при нас предлагат 3 пъти по-ниски цени в сравнение с цените си в София.
Да, ама не! Защото тук изложби са правили и ще правят много известни български художници, включително колеги на Божков! И не са се чувствали принизени, защото нямат други очаквания, освен картините им да докоснат хората и публиката! Факт е, че галерията ни има изключително много приятели и поддръжници. В Книгата за впечатления преди 2 години художничката Лили Димкова написа, че подобна перфектна организация като нашата не е срещала дори в големите български градове! И понеже Вселената винаги отвръща, когато са чисти намеренията на художниците, когато успяват да се съобразят с публиката и пазарните възможности, успяват и да продават творбите си.
Какво направихме за изложбата на Кирил Божков, преди той да се откаже от нея? Отпечатахме афиши, покани, включително транспарант. Запазихме стаи в хотел. Направихме изключително сериозна разгласа в местни и национални медии, включително в БНР, и най-вече в нашата Фейсбук страница. Поканихме десетки хора. Цялата ни нагласа за предстоящото събитие беше, че Троян ще се наслади на една хубава изложба на известен автор в началото на Новата година. Всичко се случваше абсолютно коректно и безпроблемно. Никога при предварителните уговорки не е ставало въпрос за продажби или за цени. От негова страна не са поставяни никакви условия. За щастие, цялата хронология на разговорите ни се пази във Фейсбук.
Да, такива са даденостите в Троян и те са ясни за всеки – тук трудно се оцелява, камо ли да се мисли за купуване на изкуство. Общината също не разполага със средства за закупуване на картини. Жалко е обаче, че някои самозабравили се български художници мислят, че някой им е длъжен и трябва непременно да изкупува творбите им и да им слугува – манталитет останал може би от времето на Тодор Живков.
Защо не обяснихме веднага какво точно се случи, а написахме, че изложбата се отлага поради технически причини. Защото ни беше болно и мъчно, че „прецакахме” толкова много хора, на които обещахме хубава изложба! И защото искахме да запазим достойнството на твореца. Е, това никой самовлюбен художник не може да го осъзнае!
Най-непристойната лъжа на Божков е че, цитирам: „А истината е, че „технически“ ме оставиха сам да свалям картините си от втория етаж на сбогуване”. Човекът, който аранжира картините ни винаги, пренесе съвсем сам всички картини на Божков по „трудните” ни стълби до втория етаж, разопакова ги и започна да ги окачва. Когато Божков се разяри и взе да събира картините си, колегата ми му предложи помощ, при което доцентът буквално го избута. Интелектуалецът дори не ни каза „довиждане”!
Но както за щастие се случва, проблемът се разреши от най-неочаквано място. Случайността или моментът доведоха при нас художничката Росица Миладинова. Един не само добър артист, но и много слънчево, позитивно и мило същество. Роси, която също познава работата ни от години, веднага предложи да направим изложба с нейни картини на мястото на отпадналата. Както се казва, всяко зло за добро!
Работя в галерия „Серякова къща” от 1997 г. Организирала съм десетки изложби на местни и гостуващи автори. Имам право на няколко думи за интелектуалците! Истинските такива са нормални, скромни и земни хора. Те не крещят, не се сърдят и оставят на другите сами да преценят тяхната стойност!
Истинските величия за нас са хора като карикатуриста троянец Милко Диков, който никога не пропуска да ни поздрави за Коледа; като дървопластика Владо Златков, който е реализиран художник в Германия, но член на Троянското дружество; като Александър Телалим, който няма нищо общо с нашия град, но троянци очакват и обожават всяка негова картина; като джаз-музикантите ни проф. Владо Радулов, Венци Благоев, Павлин Павлов и др., които свирят джаз в галерията ни вече 3 години срещу символичен хонорар; като поетесата Катя Клемър, известна в Америка, но щастлива, че представи книгата си в Троян. И още много и много, десетки. Това са хората с благороден дух, не с високи претенции!
Ще работим и ще живеем за тях и заради тях!
Мариела Шошкова, обикновен галерист без претенции