Плевенчанин от ромски произход: „Искам шанс да работя!“

Млад плевенчанин от ромски произход с няколко занаята въпреки усилията и огромното си желание не успява да си намери работа вече четвърта година. Според него една от причините за това се крие в по-тъмния цвят на кожата. 35-годишният Иван Панков сподели личната си история пред „Зетра“. Отраснал е по детски домове. Едва преди няколко години разбира, че не е кръгъл сирак, а има майка и шестима братя и сестри.Не общува с тях, защото не иска да води техния начин на живот. Иван живее в общинска стая в хотел „Сторгозия“ и получава единствено енергийна помощ, за да си купи дърва за огрев. Издържа се като помага на хора срещу дребни пари. „Някои плащат, други ми дават храна. Успявам да си платя наема, който е около 10 лева“, разказва мъжът. Случва се и да го излъжат, като не му платят нищо за изчистения таван или друга свършена работа. Иван не се сърди. Вярващ християнин е. „Ходя и по контейнерите“, допълва той. От кофите за смет са дрехите, обувките му, от изхвърлени материали си е направил мебели. Дори спасил изхвърлени в контейнерите цветя, с които украсил входа, в който живее. Самотните възрастни хора, настанени в общински жилища там, казват, че Иван е незаменим за тях. Една от тях е плевенската журналистка Лили Николова, сега пенсионер. Наскоро жената се преместила в друг район на Плевен, а Иван идва всеки ден с колелото или пеша от комплекс „Сторгозия“, за да й помага. „Може би той не е единственият безработен, но мисля, че на такива хора като него трябва да им се намери някаква работа. Той е много добър. Освен, че е много квалифициран, той не е материалист. Два лева да изкара, ще купи нещо на някое дете или ще помогне. Такива хора рядко се срещат“, отсича Лили. Иван е работил 12 години като хлебар, но има още няколко правоспособности, след като завършил курсове чрез Бюрото по труда. Разказва, че може да е заварчик, дърводелец, ВиК и ел-техник, умее да зида. „На много хора съм се молил за работа. Ама всеки като ме види как съм, казват – ще ти се обадим. И вече четири години се подписвам на борсата.“ Младият мъж признава, че разбира нагласите към ромите, защото хората много са се напатили. „В най-добрия случай работодателите се опасяват, че няма да са сериозни работници и бързо ще напуснат. Не съм съгласен да се лепят етикети, не всички хора са еднакви“, казва Иван. Той иска само едно – шанс да докаже, че е честен и работлив. И вярва, че един ден ще го направи.