Оригинално оръжие от Руско-турската война показаха в час по история в Езиковата

Оригинално оръжие и облекло от времето на Руско-турската освободителна война показаха вчера в час по история в Гимназията за чужди езици в Ловеч Ваньо Бочев и Марин Карапанчев, членове на регионалния клуб „Васил Левски“ към Национално дружество „Традиция“. Инициативата е на клуба и на община Ловеч по повод националния ни празник 3 март.
Учениците от 11 клас видяха оригинална сабя, образец от 1883 г. Това е адютантска сабя, внесена от царска Русия през 1885 г. за офицерския състав в България, от едната й страна е изписано „С нами Бог“, разказа Ваньо Бочев. Сабята е правена от немски оръжейник в Санкт Петербург. Учениците докоснаха пушки, използвани по време на Априлското въстание, парабелум (познат още като P08 или Люгер) – немски полуавтоматичен (самозаряден) пистолет, разработен през 1900 г. от австрийския оръжеен конструктор Георг Люгер. Показан бе и оригинален ятаган, на който е изписано на арабски „Собственик Абдул Хамит, слуга на султана, 1812 г“. , както и по-ново оръжие – картечен пистолет.
Ваньо Бочев бе облечен в опълченска униформа, която е направена по образец на използвана в боевете на Шипка. Беше се окичил и с оригинален орден за храброст. Събираме всичко, което е свързано с миналото, с войните, които е водил българският народ, каза Ваньо Бочев. Оръжието, което се колекционира, е до Втората световна война. Много уникални вещи са открити в стари къщи или пък са били захвърлени по тавани и мазета. Част от хората не оценяват какви ценни неща имат в домовете си, каза Марин Карапанчев. Той разказа на младите хора, че регионалният клуб „Васил Левски“ е създаден в Ловеч през 2000г. Той обединява хора, които се опитват да съхранят и популяризират положителните традиции в българската войска. Участват в различни възстановки на героични събития от миналото. Техните задачи са свързани и с патриотичното възпитание на младите хора.
Това, което показват членовете на този клуб, и това, с което се занимават, доказва отново, че историята не е учебник. Тя е начин, по който се отнасяме към това, което е било, каза Людмила Брънекова, учител по история в Езиковата. Пред учениците си тя посочи още, че историята не може да се учи наизуст, защото тя има смисъл, когато дава отправна точка да се оценяват събитията. Людмила Брънекова показа книга на далечен фамилен родственик, проф. Борис Брънеков, „Действията около г. Ловеч през Освободителната война 1877/78 г.“ Книгата е излязла през 1928 г., но думите в предговора, написан от подп. Брънеков звучат актуално и днес: „Свят дълг на всеки добър българин, на всеки български град и село – да проучат развилите се събития в онова паметно време за тяхното освобождение като добър и светъл пример за подрастващата младеж“.
Единадесетокласниците на Людмила Брънекова често разговарят за това, че семейната история е част от общата съдба на нацията и затова правят проучване в своите фамилии. Иван Казашки например е научил, че далечен негов прадядо е бил казак, бил се е при преминаването на руските войски в страната ни и е бил тежко ранен. Една българка се грижи за него, а по-късно заради нея остава тук. Разказът на Иван даде повод за интересен разговор с представителите на клуб „Васил Левски“ за мястото на казаците в руската армия.
Клубът ще се срещне и с ученици от ОУ „Проф. Димитър Димов“ , от Природоматематическата гимназия и от СОУ „Св. Климент Охридски“ .