Академия по устойчивост чрез повторна употреба в Ловеч
Най-големият потенциал за намаляване на екологичния отпечатък не започва с рециклирането, а с удължаването на живота на текстилните продукти чрез повторна употреба, ремонт и по-дълго използване. Това показват данни на Европейската агенция по околна среда (EEA), Европейската комисия и Eurostat.
Най-разпространените неверни твърдения, свързани с устойчивостта, ще бъдат тема на предстоящата Академия по устойчивост чрез повторна употреба, която за първи път ще се проведе в град Ловеч. Домакин на 15-ото издание на инициативата на HUMANA People to People България ще бъде магазин HUMANA: на 6 юли от 18 часа, ул. „Търговска“55 в град Ловеч.
Събитието е безплатно и се организира по повод гостуването на Националната изложба с фотографии на екологична тематика „Поправи Земята“, която ще бъде открита час по рано в центъра на града.
Мит №1: „Дарените дрехи просто се изхвърлят“
Това вероятно е най-разпространеният мит, свързан със системите за събиране на употребяван текстил. Какво показват фактите?
От 2025 г. всички държави членки на Европейския съюз са задължени да въведат разделно събиране на текстил съгласно Рамковата директива за отпадъците. Текстилът вече се разглежда като ценен ресурс, а не като отпадък.
Според Европейската агенция по околна среда през 2022 г. държавите членки на ЕС са генерирали приблизително 6,94 милиона тона постпотребителски текстил, което се равнява на около 16 kg на човек.
Официалните данни показват, че едва около 15% от този текстил се събира разделно. Останалите приблизително 85% попадат директно в смесения битов отпадък, откъдето практически не могат да бъдат подготвени за повторна употреба или рециклиране.
В България процесът на събиране на текстил е едва в началото, тъй като все още малко компании се занимават с тази дейност.
Мит №2: „Рециклирането е най-доброто решение“
През последните години думата „рециклиране“ се превърна почти в синоним на устойчивост. В действителност европейските политики поставят различен приоритет.
Съгласно Йерархията на отпадъците, част от европейското законодателство, управлението на отпадъците следва ясна последователност: предотвратяване, повторна употреба, подготовка за повторна употреба, рециклиране, енергийно оползотворяване, депониране.
Всеки път, когато една дреха бъде използвана повторно, не е необходимо да бъде произведена нова, което означава спестяване на суровини, енергия, вода и емисии още в началото на жизнения цикъл.
При рециклирането, обратно, вече е необходимо продуктът да бъде събран, транспортиран, сортиран, механично или химически обработен и превърнат в нов материал. Това също е важно решение, но идва след възможността за повторна употреба.
Затова и Европейската агенция по околна среда определя удължаването на живота на текстилните изделия чрез по-дълга употреба, повторна употреба и ремонт като елементи от стратегията за намаляване на въздействието върху околната среда.
Мит №3: „Повторната употреба няма съществен принос“
На пръв поглед може да изглежда, че повторната употреба на дрехи има ограничен ефект. Една риза или яке, купени от магазин за дрехи втора употреба и получили втори живот, изглеждат незначителни на фона на милионите нови изделия, които се произвеждат всяка година.
Научните изследвания обаче показват обратното. Причината е, че най-голямото въздействие върху околната среда възниква още преди дрехата да достигне до магазина – при производството на суровините, тъкането, багренето, довършителните процеси, транспортирането и дистрибуцията. След като една дреха е произведена, тези ресурси вече са използвани. Всеки следващ потребител увеличава стойността на вече вложените суровини, енергия и труд, без да е необходимо производството на нов продукт.
Според британската организация WRAP удължаването на живота на една дреха само с девет месеца може да намали въглеродния, водния и отпадъчния ѝ отпечатък с около 20%, тъй като отлага необходимостта от производство на нов продукт.
Мит №4: „Дрехите втора употреба замърсяват Африка“
Според Европейската агенция по околна среда (EEA) износът на употребяван текстил от ЕС се е увеличил почти трикратно от 2000 г. насам. През последните години обемът остава относително стабилен – около 1,4–1,5 милиона тона годишно, като основните дестинации са Африка и Азия.
Важно е обаче да се направи разграничение между употребяван текстил и текстилен отпадък.
EEA посочва, че голяма част от текстила, изпращан към Африка, действително се използва повторно, защото съществува реално търсене. Друга част не може да бъде реализирана на местните пазари и впоследствие попада в неформални сметища или се изгаря, но причината е липсата на регулации и контрол. Секторът с дрехи втора употреба, развит благодарение на износ на текстил и обувки от Европа, осигурява работни места и евтини стоки. Затова веригата за доставки е изключително важна за оцеляването на общностите там.
Мит №5: „Проблемът се нарича fast fashion“
Безспорно моделът на бързата мода е сред основните фактори за увеличаване на потреблението, но ако говорим за устойчивост, проблемът е по-дълбок. Но истинският проблем е свръхпроизводството, което води до свръхпотребление.
Днес европейците купуват повече текстил от всякога. Според последните данни на EEA средното потребление достига около 19 kg текстил на човек годишно, което включва облекло, обувки и домашен текстил. Всеки нов продукт изисква: суровини, вода, енергия, химикали, транспорт, опаковки. Колкото повече нови продукти се произвеждат, толкова по-голям става екологичният отпечатък – независимо дали става дума за евтини или луксозни марки. Именно затова Европейската комисия поставя акцент върху намаляването на потреблението, а не само върху по-екологичното производство.
Повторната употреба не е насочена срещу модата. Тя е насочена срещу ненужното производство на нови изделия, когато съществуват качествени продукти, които могат да бъдат използвани продължително време, включително от различни потребители.
Мит №6: „Непродадените дрехи винаги намират купувач“
За съжаление, това не е така.
Според наличните данни между 4% и 9% от всички текстилни продукти, пуснати на европейския пазар, никога не достигат до потребителите по предназначение, а се унищожават. Това представлява приблизително 264 000–594 000 тона текстил годишно. Причините са различни: непродадени сезонни колекции, върнати онлайн поръчки, повредени опаковки, маркетингови стратегии, големи обеми на производство.
Според EEA унищожаването на тези продукти е пример за неефективността на линейния модел „произведи – продай – изхвърли“.
Затова Европейският съюз вече прие законодателство, което ограничава унищожаването на непродадени текстилни изделия като част от Регламента за екопроектиране на устойчиви продукти (Ecodesign for Sustainable Products Regulation).
Мит №7: „Естествените материи винаги са по-устойчиви от синтетичните“
Това е едно от най-разпространените погрешни схващания. В действителност устойчивостта не зависи само от вида на влакното, а от целия жизнен цикъл на продукта – от добива на суровини до начина, по който дрехата се използва, поддържа и какво се случва с нея след края на употребата.
Например памукът е естествено влакно и има редица предимства, но производството му може да бъде свързано със значително потребление на вода, земя и пестициди, в зависимост от начина на отглеждане.
Полиестерът, от друга страна, се произвежда основно от изкопаеми суровини и има по-висок въглероден отпечатък при производството, но често е по-издръжлив и позволява по-дълъг живот на продукта.
Според Европейската агенция по околна среда няма универсално „най-устойчиво“ влакно. Най-голямо значение има колко дълго една дреха остава в употреба и колко пъти се използва преди да бъде заменена.
Именно затова все повече оценки на жизнения цикъл (Life Cycle Assessment – LCA) показват, че удължаването на живота на една дреха често има по-голям екологичен ефект от избора между различни видове влакна.
Мит №8: „Трябва да носим само дрехи от рециклиран текстил“
Рециклирането е важна част от кръговата икономика, но само по себе си не е достатъчно.
Европейската комисия определя няколко сериозни предизвикателства пред текстилното рециклиране. Голяма част от дрехите са произведени от смесени влакна, които трудно се разделят. Много продукти съдържат ципове, копчета, еластични елементи и други компоненти, които усложняват процеса. Механичното рециклиране често води до скъсяване на влакната и необходимост от добавяне на нови суровини. От друга страна технологиите за химическо рециклиране все още не са широко внедрени в индустриален мащаб.
Затова повторната употреба е поставена преди рециклирането, както в Йерархията на отпадъците, така и в европейската Стратегия за устойчив и кръгов текстил .
Мит №9: „Една дреха няма значение“
Всеки отделен избор изглежда малък, но именно милионите ежедневни избори определят пазара.
Според Европейската агенция по околна среда потреблението на текстил е сред основните фактори за негативно въздействие върху околната среда в Европа.
За един средностатистически жител на ЕС годишното потребление на текстил може да бъде измерено приблизително с: около 9 кубически метра използвана вода; около 400 квадратни метра използвана земя; около 391 kg използвани суровини; около 270 kg емисии на парникови газове.
Тези показатели се отнасят до общото потребление на облекло, обувки и домашен текстил. Съпоставени с ограничените ресурси, които се ползват за производство, цифрите могат да бъдат ясна индикация за глобалното въздействие на текстилната и в частност модната индустрия.
През последните години общественият разговор за устойчивата мода често се концентрира върху въпроса „Какво да купуваме?“ Всъщност по-важен е друг въпрос: „Как да използваме по-дълго това, което вече съществува?“
Отговорът включва няколко сравнително прости действия: да купуваме по-малко, но по-качествени дрехи; да удължаваме живота им чрез поправка; да даряваме/споделяме/подаряваме годния за употреба текстил; да избираме дрехи втора употреба пред нови, когато това е възможно; да предаваме негодния текстил в системи за разделно събиране.
Тези действия не изискват нови технологии, нито инвестиции. Те изискват промяна в начина, по който възприемаме своите нужди, и в осъзнаване на личния принос за ограничаване на последиците от човешката дейност и производството на текстил.
