Ивелин Първанов: Силна енергетика за Ловешко чрез стратегически инвестиции и ядрена мощност

Кандидатът за народен представител от “Възраждане” за област Ловеч Ивелин Първанов подчерта, че развитието на енергийния сектор в региона и в Централна Северна България е от решаващо значение за икономиката на страната.

„Проектът АЕЦ „Белене“ трябва да бъде реализиран като дългосрочен гарант за стабилност и растеж. Това е инвестиция не само в енергетиката, а в бъдещето на целия регион..“, коментира Първанов. Той посочи, че изграждането на централата ще открие нови работни места, ще повиши квалификацията на кадрите и ще даде тласък на редица свързани отрасли – индустрия, строителство и услуги.

Кандидатът за народен представител отбеляза, че паралелно с това трябва да се вложат средства в обновяване на енергийната инфраструктура и подобряване на свързаността, което ще направи региона по-привлекателен за инвестиции и ще подпомогне местната икономика.

„Приоритет за нас е осигуряването на по-достъпни цени на електроенергията. Това минава и през преоценка на външните ограничения и възстановяване на партньорства, които са изгодни за българската енергетика.“, допълни още той.

Основната задача е изграждането на независима и устойчива енергийна система, която да гарантира сигурност и стабилност както за бизнеса, така и за домакинствата. „Ловешкият регион има потенциал да се развива устойчиво, ако се следва ясна политика, основана на националния интерес и дългосрочната визия за развитие на България.“, заяви Ивелин Първанов.

Енергетиката е ключов стълб на българската икономика, от който зависят социалната стабилност, индустрията и националната сигурност. Само достъпна, устойчива и сигурна енергийна система под реален държавен контрол може да гарантира работеща икономика, заетост и енергиен суверенитет. Енергийната политика трябва да служи на националното развитие, а не да следва външни идеологически и пазарни модели. През последните десетилетия секторът беше отслабен от външен натиск, лобизъм, корупция и вътрешни зависимости. Под прикритието на „зеления преход“ се закриват базови мощности, изкривява се пазарът и се прехвърлят тежести върху домакинствата, бизнеса и бюджета.

Въглищната и ядрената енергетика – евтини и стабилни източници,  са ограничавани чрез регулации и въглеродни квоти, докато ВЕИ се субсидират непропорционално, без реална системна ефективност. Резултатът е ценова нестабилност, дефицити, високи разходи за компенсации и загуба на позицията на България като нетен износител на електроенергия. Основните проблеми са натискът върху базовите мощности, неефективното подпомагане на ВЕИ, зависимостта от външни фактори и липсата на реална независимост на регулатора, което подкопава доверието и защитава недостатъчно потребителите.

Ето какво още се съдържа в националната  политика на “Възраждане” в сектор енергетика:

Защита на стратегическите енергийни обекти – Приемане на Закон за защита на стратегическите енергийни  обекти, който да забранява закриване, приватизация или разпродажба на базови мощности. Въвежда засилен държавен контрол върху ключови централи, мрежи и инфраструктура. Допуска временна държавна намеса при заплаха за енергийната сигурност. Енергетиката е част от критичната национална инфраструктура  и държавата трябва да има механизми, с които да гарантира нормалния икономически и обществен живот. 

 Запазване и модернизация на въглищната енергетика – Гарантиране на работата на комплекса „Марица-изток“ до изчерпване на запасите.  Инвестиции в модернизация и екологизация вместо административно закриване. Внедряване на технологии за улавяне и управление на въглеродните емисии, съобразени с икономическата ефективност. Целта е запазване на работни места и стабилност и сигурност на  електроенергийната система.

Ядрена енергетика – Възстановяване на партньорските отношения с Русия в областта  на ядрената енергетика за: Възобновяване и завършване на проекта АЕЦ „Белене“. Гарантиране на доставки на ядрено гориво.  Управление на отработеното ядрено гориво при икономически и технологично изгодни условия. 

Газ –  Възстановяване на доставките на тръбен природен газ от Русия при икономически изгодни условия.  Реална диверсификация на доставките на пазарен принцип, без замяна на една зависимост с друга. 

Регулиране на ВЕИ сектора – Спиране на всички големи ВЕИ проекти.  Забрана за изграждане на ВЕИ върху земеделски земи и  гори. Програма за изграждане на ВЕИ единствено върху покривни  конструкции на вече изградени жилищни и стопански сгради  с цел енергийна ефективност и оптимизиране на сметките за  ток на домакинствата и бизнеса. Отмяна на принципа на мълчаливото съгласие и автоматичните разрешителни режими. 

Развитие на хидроенергетиката – Хидроенергийният потенциал на България е значително под нивото на възможностите си. Язовирите са с ниски обеми, съоръженията са амортизирани, а инвестициите са крайно недостатъчни. Потенциалът за развитие на ВЕЦ е значително по-голям, но изисква не само технически решения, а инвестиции и дългосрочно  управление на водните ресурси. 

Национална стратегия за устойчиво енергийно развитие  – Развитието на енергетиката трябва да следва цялостен икономически и индустриален модел на развитие на страната, а не хаотични решения „на парче“, продиктувани от наднационална европейска политика. 

България – енергиен център на Балканите –  Възстановяване на ролята на страната като водещ производител и износител на електроенергия в региона. Активна и суверенна политика в секторите електроенергия,  газ и мрежи, защитаваща българския национален интерес.