По повод 120 години от началото на създаването на Скобелев парк, РВИМ-Плевен представя изложба „История на Скобелев парк-музей“. На 18 табла с оригинални снимки и документи от фонда на музея се проследява неговото изграждане и мемориализация.
Скобелевият парк е част от структурата на Военноисторическите музеи в България, създадени в началото на ХХ в. по инициатива на Комитета „Цар Освободител Александър II“ с председател Стоян Заимов.
Представена е първата мемориализация на бойното поле и зараждане на идеята за създаване на парк. През 1878-1879 г. на юг от Плевен се издигат първите паметници – братски могили на загинали руски воини в Третия щурм за града.
На 12-и април 1904 г. е направена първата копка на бъдещия Скобелев парк-музей. Два строителни периода проследяват изграждането и залесяването. Построява се братска могила костница, съхраняваща костите на загиналите Скобелеви воини, възстановяват се редутите Исса-ага и Кованлък, оформя се външна оръдейна експозиция от оригинални артилерийски образци, подарени от Руското военно министерство.
На 3 септември 1907 г. Скобелевият парк-музей е тържествено открит и осветен в присъствието на княз Фердинанд и официални гости от България и Русия.
От 1908 до 1932 г. в къща в парка живее и работи създателят и пръв директор на Военноисторическите музеи в България – Стоян Заимов. След смъртта му къщата е превърната в музей.
Представен е църковният ритуал панихида, който се отслужва в деня на Третия щурм за Плевен – 11 септември, в памет на загиналите руски воини. От 40-те години на ХХ в. ритуалът се организира от Плевенския гарнизон. След повече от 50 години прекъсване, той е възстановен през 2001 г. от Военноисторическите музеи и става част от обществения и духовен живот на Плевен.
През годините Скобелевият парк се посещава от различни гости от страната и чужбина. През 60 – 70-те г. на ХХ в. Плевен е посетен от съветски и български летци космонавти – първият космонавт Юрий Гагарин, първата жена космонавт Валентина Терешкова, Андриан Николаев, Георги Береговой, Василий Биковски, Николай Рукавишников, Георги Иванов, Александър Александров и др. На 28 май 1965 г. Алексей Леонов и Павел Беляев засаждат дръвчета, с което в парка започва оформянето на „Алея на космонавтите“. Върху табелки, поставени пред всяко засадено дръвче, са изписани имената им.
Последната мемориализация на парка е свързана със 100- годишнината от Освобождението на Плевен през 1977 г. Променен е изцяло интериорът на костницата, в западната част на парка е издигната Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“ – най-впечатляващият паметник на бойното поле при Плевен.
Експонирани са оригинални документи от създаването на парка, лични вещи на воини – кутийка с детски къдрици, нагръдни икони, кръстчета, намерени на бойното поле и др.
Акцент в изложбата са Евангелие със сребърен обков и бронзова статуя на Самодива. На 20 февруари 1881 г. полковник Николай Матерно, баща на Сергей Николаевич Матерно, капитан от 2-ра дивизия на 7-и пехотен Ревелски полк, загинал в Третия щурм за Плевен, подарява Евангелие на църквата „Св. Николай“ с молба в деня на кончината на сина му да се отслужва панихида пред костницата на Зелените възвишения. Понастоящем Евангелието е част от Експозиция „Плевенска епопея 1877 г.“ в РИМ – Плевен.
Статуята на Самодивата, чийто скулптор е французинът Антоан Мерсие, първоначално е отлята от алуминий. През 1986 г. е изработена наново от бронз поради повреди. Тя е красяла езерото в Скобелев парк и е привличала вниманието на посетителите.
Изложбата „История на Скобелев парк-музей“ ще бъде официално открита на 11 септември 2024 г. от 11.30 часа в Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“ и може да бъде разгледана до 15 ноември 2024 г.