Първото място в Седмото издание на Националния поетичен конкурс „Непознати улици“ в категорията 10-12 кл. е за Дария Георгиева от Плевен, Х клас в ПГТ „Алеко Константинов“. В челната тройка са още Огнян Илиев от София, ХII клас в НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“ и Гергана Динкова от Поморие, ХI клас в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“, гр. Бургас.
Тази година в конкурса се включиха рекорден брой ученици от цяла България – десетки представители на елитни училища, читалища, литературни кръжоци и школи от Асеновград, Банкя, Биркова, Бургас, Варна, Велико Търново, Ветрен, Видин, Враца, Габрово, Гоце Делчев, Добрич, Дряново, Котел, Кочериново, Павликени, Перник, Петрич, Плевен, Пловдив, Поморие, Правец, Сандански, Сливен, София, Стара Загора, Троян, Хасково…
Началото на конкурса бе поставено през 2012-та, когато излезе стихосбирката на Мария Мутафчиева, издадена от издателска къща „Знаци“, илюстрирана от Невена Ангелова и носеща името на най-популярната песен на Мери Бойс Бенд – „Непознати улици“. В нея са поместени ученически стихове на Мери. Идеята за поетичен конкурс за ученици от цялата страна е прегърната и от Милена Андонова – момичето, с което Мери седи на един чин в Математическата гимназия в Бургас и настоящ директор на гимназията, и Румяна Емануилиду – журналист, публицист и издател.
Мария Мутафчиева споделя: „Впечатлени сме от плевенското момиче Дария Георгиева! Тя е безапелационният ни победител, а е още едва 10 клас. С нетърпение очакваме бъдещите ѝ стихове, искаме да проследим нейното творческо развитие! Искрено вярваме в таланта на младите хора в България! Знаем, че и в 21-ви век се изкушават да създават поезия и да споделят своите мисли с белия лист и със света. Любопитно ни е какво мислят, какво ги вълнува, как се изразяват… Любимите ни хора от бъдещето вече вървят по своите „непознати улици“ в творчеството и във всяко издание на конкурса ние всъщност ги каним на среща с приятели. Каним ги да споделят мислите си с нас, да ни изпратят свои стихове на свободна тематика… Националния поетичен конкурс „Непознати улици“ е за ученици от VII до XII клас включително и се провежда през есента“.
Всички наградени творби са публикувани във вестниците „Аз-буки“ и „Черноморски фар“. Авторите им получават по пощата в училищата си копия от вестниците, грамоти и награди от ППМГ „Акад. Никола Обрешков“, издателска къща „Знаци“, музика и книги от Мария Мутафчиева и Мери Бойс Бенд.
КАТЕГОРИЯ X-XII
ПЪРВО МЯСТО – Дария Георгиева от Плевен, Х клас в ПГТ „Алеко Константинов“
ПРИКАЗКА ЗА ДЕТСКИТЕ ТРАВМИ
бях много малка
когато най-накрая
се осмелих да попитам
голямата желязна врата
зад която бях заключена
каква е разликата
между момиченцата
и момченцата
а тя ме погледна сурово
с несъществуващите си очи
и от нейните
несъществуващи устни
се отрони единствено
„Шшт! За това не се говори!“
пораснах
твърде бързо
твърде мъчително
но успях да разруша
голямата желязна врата
един ден когато
се разхождах свободно
в градината
която собственото ми съзнание
бе създало с много труд
изящните цветя в нея
най-накрая се осмелиха
да ме попитат
как се чувствам
а аз ги погледнах изплашено
с абсолютно реалните си
красиви и влажни очи
и от моите
абсолютно реални и оцветени
в кървавочервено устни
едва не се отрони
„Шшт! За това не се говори!“
имах чувството
че слънцето падна
на земята
и със своите
гигантски размери
затисна единствено
и само мен
а най-страшното бе
че това се оказа реалност
а не просто усещане
а изящните цветя
в градината
която собственото ми съзнание
бе създало с много труд
се чудеха
защо им откраднах слънцето
и как по дяволите
се чувствах
преди да го направя
и след това
СТРАНСТВАНЕ
рано сутринта
още преди да се е съмнало
някой хвърли агресивно
две обувки
до контейнерите
и продължи по пътя си
утрото скочи от леглото
стреснало се от тупването
на обувките
върху калния асфалт
вторачи се в тях
посегна да ги вземе
но в последния миг
се сети че не му трябват
размисли
легна в леглото си
и захърка
две кучета
минаха през квартала
едното си намери
не много голямо
и не много малко
парче стар салам
до контейнерите
захапа го
и тръгна по улицата
другото се поогледа
не видя нищо за ядене
в бързината
захапа едната обувка
и побърза да догони
своя приятел
едно бедно момиченце
мечтаеше за
плюшена играчка
като тези
на своите приятелки
и бързаше да ги догони
с надеждата
че ще ѝ позволят
да поиграе за малко
с играчките им
а те тичаха бързо
по пътя към вечерта
то се спря
сети се
че е родено в утрото
и тръгвайки обратно
към вкъщи
видя обувката
до контейнерите
взе я и я занесе със себе си
изми я и я изсуши
накрая легна в леглото си
заспа с усмивка на уста
и с обувката в прегръдките си
ВИСОТА
две очи
пълни със сълзи
пролети от инат
поискаха от Господа
да направи цвета им
не яркосин
като ясно небе
а изпълнен със всички
нюанси на розовото
като дълго чакан залез
Бог сложи
юмрук под брадичката си
събра умислено
двете си гъсти вежди
сетне въздъхна
и единственото нещо
което направи
бе да посочи
върха на най-близкото дърво
двете очи не знаеха защо
посоченото дърво
и всички други
в далечината
могат да се наслаждават
всеки ден
на разкошните
приказни залези
и дори да ги приемат
като своя същност
а горките те
изстрадали толкова много
но и все пак
останали верни
на вярата си
трябваше най-покорно
да броят
всеки следващ
час ден и месец
под синевата
минаха години
всеки следващ
час ден и месец
под синевата
побираше
нови усмивки
нови изпитания
нови сълзи
и още нови усмивки
от тази висота
на двете очи
лишени от инат
и изпълнени
със смирение
и благодарност
всеки цвят
земен или небесен
им се струваше
еднакво разкошен
и приказен
Още за конкурса можете да намерите тук: https://pmgbs.com/mery/