Планираната от преди около една година и половина алпийска експедиция на планинските спасители от Ловеч към ОС на БЧК стана реалност през настоящият горещ месец юли.
Повод за нейното планиране, организиране и в крайна сметка успешно завършване бе 60 годишнината от основаването на нашият отряд през 1963 г. С такива две предхождащи наши прояви, съответно през 2015 г. до Алпите и през 2018 г. до Алпите и Татрите също успяхме да отбележим голямата значимост за нас от развитието на нашия спасителен отряд.
Подобно начинание, като това да помечтаеш, да пожелаеш, пък след това да предприемеш и да планираш, организираш и да го осъществиш в крайна сметка не е най-лесното нещо, с което който и да е би могъл да се сблъска в разумният си живот, независимо от мащабността му.
След редица предшествани в предните месеци общи и индивидуални занимания по физическа и техническа подготовка и последващия подбор за участие в проявата се установиха и осемте планински спасители, които поеха на 15 юли в обедните часове по пътя към Австрия и първата ни цел там, първенеца вр. Гросглокнер 3798 м. Някъде в ранните следобедни часове на другия ден се подслонихме в уютната хижа Щуделхют, разположена на 2801 м. под едноименният алпийски ръб, отвеждащ катерещите се до върха от юг. Още по тъмно, някъде преди около час и половина преди слънцето да облее със светлината си планината на 17 юли разделени на три алпийски свръзки, седмина от нас започнахме да се катерим по познатият ни още от 2018 г. приятен скален ръб. Движението за първи път за някои по ледник /гледчер/, катеренето на скалните пасажи от III+/IV- категория на трудност на такава височина, страхотните и разкриващи се постепенно панорами към Hohe Tauren National park, очакването за стоплящите ни слънчеви лъчи, до насладата от достигнатия за някои и труден връх, ознаменуваха постигнатото от всички. Снимките, както винаги следваха всеобщите ни поздравления от всички прииждащи към върха по двата основни маршрута. Телефонните обаждания до близките ни също отбелязваха у нас вълненията, които те обземат там горе. Времето за слизане след не краткият ни престой настъпи и внимателно с осигуряване преминахме и малкият връх, следваше рапел, слизане по стръмен снежен склон, почивка в близката хижа и отново надолу към Щуделхют. Заслужената почивка я почувствахме чак в леглата.
На другия ден след приятното и ранно слизане по добре подържаната пътека при колите се отправихме за кратко посещение и сувенири до близкия курортен град Лиенц. Следваше дълго и натоварено пътуване през северната част на Италия до южното подножие на вр. Монблан 4810 м., първенеца на Алпите и съответно на Франция и Италия. Установихме се в долината Вал Вени на около 1600 м. н. в. на лагер в къмпинг с добри условия. Вече се хранихме и обсъждахме плановете за предстоящото ни изкачване и подстъпа към този емблематичен за световния алпинизъм връх. На сутринта само двама от нас знаеха от 2015 г. пътя нагоре към х. Гонела 3071 м., а останалите петима притиснати в мислите си от огромните скалните игли и стръмни до отвесни склонове на масива се движиха може би с леко притеснение за /не/очакваното…! През дългият и почти изчезнал в годините назад ледник Мияж, през купищата безброй каменни отломъци придвижването ни ставаше сравнително лесно до момента, когато трябваше да поставим седалките и каските си за нашата сигурност и да започнем преодоляването на някои по-трудни участъци от т. н. „Железен път“ към хижата. За съжаление натоварени пак от немалкото багаж в раниците ни на гърба след около шест часа и половина придвижване достигнахме реновираната и открита през 2011 г. нова х. Гонела. Тя се обслужва и осигурява с продоволствия и персонал само по въздуха с хеликоптер. Мащаба на цялата панорамна картина около нас е просто невъзможно да се опише. Времето в този момент е чудесно, като и прогнозата за другия решаващ за нас ден е много обещаваща, но със значително силен вятър и малко по-ниски температури. В 00.30 ч. на 20 юли закусваме и след около половин час шест от седмината сме вече навън с нетърпение, за да захапят котките ни леда по смразеният и опасен ледник водещ към главното алпийско било на около 4000 м. и от там …, може би към Белия връх?! В обща свръзка предприемаме движението си след клиенти с гидове, като ги следваме отблизо. За съжаление след около два часа и нещо нагоре непредвидената ледена стена с дължина около 40 – 50 м. и наклон от около 50 градуса направи така, че се наложи в ранните зори на трима от нас да поемат твърде рано в обратна посока, а останалите трима – Любомир Т., Светослав Ш. и Цветомир Ц. да продължат нагоре. Ние се прибрахме благополучно в хижата и отморихме, а в по-късен час предприехме и слизане направо надолу към базовият лагер с мисълта за останалите ни трима другари – къде са и какво става? Както разбрахме в по-късен час те се бяха изкачили успешно до първенеца около 11.30 ч. преди обяд и предприемат вече слизане към х. Гонела. Успехът им за втори път в рамките на осем години затвърди високото ниво на подготвеност на отряда на Планинската спасителна служба Ловеч. След събирането на всички ни на следващия ден в къмпинга, нуждата за отмора, баня и почивка, и в последствие не малкото коментари от преживяванията на всеки един в последните три дни и постижението на тримата отново на дневен ред излезе на къде продължаваме с програмата си в експедицията? След дискусията, в която се доловиха не една идея занапред се реши в крайна сметка да преминем в района на курорта Брьол Червиня в подножието на легендарния Матерхорн 4477 м., който беше изкачен от нашата експедиция през 2015 г. в т. ч. и от двама участници в тазгодишната.
На другия ден нямаше начин да се пропусне посещението ни и до скъпия и тузарски курорт Курмайор за сувенири и снимки за спомен на фона на Монблан и околностите му. През град Аоста – областния център малко пазаруване за храна и нагоре по виещият се и пълен с коли път достигаме Червиня. Извисяващият се връх легенда е все още в облак до половината. Открива се и погледите са към него. Разходката из курорта е приятна и разпускаща. Има състезание по планински маратон, а в центъра е финала му. В Дома на гидовете информацията за утре не е най-добра и уклончиво ни съветват да не се излиза във високата планина. След лутане за добро и спокойно паркиране намираме място малко по-нависоко от селището до поток, където се храним и обсъждаме плана за утре, а той е – ранно, ако може първо качване с лифта и по още две други лифтови трасета да достигнем висока отправна точка за изкачването на вр. Брайтхорн 4164 м. Спането ни през нощта бе определено не добро за повечето от нас, но на сутринта на 23 юли сме на долна лифтова станция шестима. След лифтовете и движението по гледчерите, които в момента се използват и от скиори на около 3900 м. н. в. за около два часа и петдесет минути и след не много бързо придвижване сме на върха с разветите за снимки знамена. Не труден, но изискваш аклиматизиране връх с нужната физическа подготовка за тази височина. Панорамите са безкрайни и очарователни, и към Италия и към Швейцария. Времето е ясно, студено и с доста силен вятър, но му устояваме. Слизане и пак на път, на изток. Целим се във вр. Триглав 2864 м. – първенеца на Юлийските Алпи и Словения, но … времето е с лоша перспектива и не ни угрява възможността и там да пробваме.
Уви, началото си има и край. Финансовите средства, които можахме да съберем и осигурим от дарители, целево за експедицията бяха почти привършили. Целите ни в Алпите все пак бяха постигнати с едно изключение, за което си има и причина, но живота е пред нас!
Всичките тези написани редове нямаше как да бъдат реално осъществени и преживени ако не бяха нашите дарители, които макар споменати и в края на писанието не значи, че останаха най-отзад в мислите ни, а точно обратното. И те са: Община Ловеч, Балкан АД, Булстрад АД, Месокомбинат Ловеч АД, Велга АД, Гергана, Федя и Минчо, Печатница Дъга и БЧК. Горещи благодарности за помощта Ви без, която Вашите знамена не биха могли да достигнат до висините на Алпите, защото Вие ни разбрахте и помогнахте в точния момент, за да отбележим по достоен начин ЗАЕДНО тези шестдесет години от основаването на ПСС отряд Ловеч.
Текст: Светослав Г.
Снимки: Участниците