Протопсалт Димитър Пандурски пристъпва в църквата „Всех светих“ за неделната литургия на 25 юни. Както на всеки празник досега. Тъкмо седна на мястото си между клира и Владишкия трон и пред него застана радостно усмихнатата хористка Елена Саулска. В ръцете си държи пъстроцветен букет от летни цветя. Целува му ръка и му ги поднася, редейки щедро благопожелания. Днес протопсалт Д. Пандурски празнува 94 години.

Хористи и миряни заемат местата си и отец Павел започва службата след Петдесетница в 165-годишната тетевенска църква. След края и свещеникът започва, и всички присъстващи в храма запяват с него, „На многая лета“, за да почетат протопсалт Димитър Пандурски. Следват благодарствени слова от отец Павел към рожденика, поздравления от присъстващите близки и приятели.

Дълготърпелив и доброжелателен,  сладкодумен и сладкогласен, чичо Митко е почитан от големи и малки. Още от дете той пее в тетевенската църква. Там, където е хорист и неговият баща Лазар Пандурски. Завършва прогимназията в Тетевен. Учението му се отдава и желае да продължи образованието си. Родът се събира и решава да изпрати момчето да кандидатства в Духовната семинария в София. От 400 кандидати през 1942 г. са приети 35 момчета. И той е един от тях.  Учи 6 години и през 1948 г. завършва успешно. Има едни от най-добрите учители и възпитатели, за които и днес разказва с обич и респект. Особено любим му е големият комозитор и педагог Петър Динев.

Със званието „протопсалт“ на Българската православна църква тетевенецът Димитър Пандурски е удостоен през 2021 г. за дългогодишното си служене като пръв певец, четец, диригент на над 130-годишния църковен хор, наследник на диригента на 4-гласния църковен хор Невена Стойчева. Като църковен диригент той въвежда източното пеене.

От 2020 г. е носител на плакет на общинския съвет за  принос и развитие на духовността на  родния си град, а още от 2004 г. –  на Почетната значка на общинския съвет за цялостната си обществена дейност.

Сърцат певец и турист, той е един от създателите на мъжката вокална група „Вежен“, заедно с Ангел Цървулков, Дино Тодоров, Христо Станев, Христо Калинов и диригентът Александър Гюров. Любимата му песен е „Как бих желал сега да бъда млад орел, да литна в небеса и песен да зазвучи…“. МВГ към НЧ „Съгласие – 1869“ и до днес е песенната туристическа емблема на Тетевен вече 55 години. А Димитър Пандурски е почетен член на читалището.

Потомствен рибар и ловец, половин век той членува в Ловно-рибарското дружество и 10 години е негов председател. От ръководната длъжност го освобождават след честването на вековния юбилей на дружеството. Пушката и ловния билет връща едва преди 7 години, когато е 87 -годишен.

И днес чичо Митко Пандурски говори с обич за живота, преминава през него с песен, с търпение и с прошка, верен на майчините съвети: „Чуждият акъл не отбягвай, но от своя се недели!“. И още :“Човек  може, кон може, вол може, ако Бог не поможе – нищо не може“.

Галя Любомирова,Тетевен