Йоанна Краева от с. Гложене изпрати на редакционната поща на Зетра поздрав по случай 8 март- Ден на жената:

Изминалата 2022 година беше трудна за целия български народ във всички сфери на живота. След дългогодишната пандемия от Корона вируса и престоя в домовете си, хората бяха зажаднели за културни мероприятия и разтоварване от сивото ежедневие. Това се чувстваше и  и при жителите на село Гложене, Ловешки окръг. Те усетиха една живителна сила при провеждането на светски и християнски празници като: Рождество Христово, Нова година, Бабин ден, Трифон Зарезан, 3-ти март, Националния  празник на България, селския събор на  Свети Илия, Димитровден, Денят на Гложенската мора, (специален вид деликатесна рибена чорба), Денят на народните будители, на възрастните хора и др.

На тях присъстваха, както и друг път кметът на Община  Тетевен д-р Мадлена Бояджиева  и Председателят на Общинския съвет  г-жа  Мария Стойчева. С топли  думи  за здраве, дълголетие, успех и късмет в живота, те с усмивка  на лице приветстваха  пенсионерите, всички гложенци и гости в Пенсионерския клуб, на площада и стадиона, със свежи цветя и приятелска почерпка. Забележително се отличаваше ораторската значителна дарба на по-често присъстващата на празника тук г-жа Мария Стойчева. С привлекателност те поднасяха своето уважение към  всички, които обичат  и тачат това красиво, балканско село.

От името на гложенската общественост пожелаваме през Новата 2023  г. и по случай 8 –ми март – Международният ден на жената да бъдат здрави, силни, побеждаващи трудностите в живота, добри майки, съпруги и сестри, стабилни в управленската власт в Община Тетевен. Нека хубавите им начинания да бъдат увенчани с успех и незабравими спомени.

Пролетно видение

Лек, топъл вятър

отърсва тихо , тихо

от клоните белия прашец

 и птиците от двойки по гнезда

излитат на любимото дърво,

боричкат се и пеят:

Чу-ру лю-ли-и-ик…чик чири  -ик…

В щастливата борба не виждат как

листенцата  на белите цветчета

се слива със любимата игра

на вятъра и как полека- лека

изсипва се сребристо бял,

пролетен дъждец.

А аз облякла бялата си рокля,

под звуците на скрития щурец

играя валс, играя румба, фокстрот,

танцувам по тревата всяка сутрин.

Дърветата ме гледат със усмивка,

изпращат ми пак белия прашец

със вятъра разнасящ го наблизо,

с кокичета и сини теменуги,

с  росата заблестяла като злато,

със свежото дихание на зората…

……………………………………..

О, мое чисто, приказно видение…!

Йоанна Краева