В изпълнение на дейности от Национален план за действие за намаляване на риска от облъчване от радон Национален център по радиология и радиационна защита е определил Ловешка област да извърши организиране и провеждане на проучвания на нивата на радон в жилищни сгради. В съответствие с Методика за определяне на райони с повишен радонов риск на територията на България с цел изработване на радонова карта е направена представителна извадка за броя на детекторите, които трябва да бъдат поставени в жилищата на съответната община на територията на областта. Извадката e определeна за общините на база на тяхната площ и брой население.
От началото на месец март в област Ловеч стартира мащабно проучване на обемна активност на радон в жилища свързано с националния план за действие за намаляване на риска от облъчване от радон 2023-2027 година.
От гледна точка на радиационната защита радонът е доминиращ фактор при облъчването на човека от естествени източници на йонизиращи лъчения. Колкото е по-високо нивото на радон в жилището, толкова по-голям е рискът за здравето.
Единственият начин да се определи концентрацията на радон във едно жилище е да се проведе измерване, подобно на това което е направено в рамките на Националния план за действие за намаляване на риска от облъчване от радон 2015-2020 г.
Проучването през 2023 година обхваща осемте общини в област Ловеч и подлежащите към тях села. Общият брой детектори които трябва да се поставят е 797, по 1 детектор във всяко жилище, с попълване на анкетни карти от гражданите. Жилищата, в които ще се провежда проучване, се избират на произволен принцип. Провежда се разговор със собствениците за желание за участие в проучването, което е напълно безплатно.
За провеждане на проучването се използват пасивни дългосрочни детектори RSFV (Фиг.1), състоящи се от дифузионна камера с CR-39 чип. Детекторите RSFV са с период на експозиция от една година. Детекторите се обработват с Radosys анализационна система в лаборатория за изпитване „Радон“ в Национален център по радиология и радиационна защита. Всеки детектор е комплектован с инструкция за точното му позициониране в помещението, анкетна карта и информационни материали.
Детекторите се поставят на приземния етаж (най-ниския обитаем етаж, граничещ със земята – Фигура 2) от сградата, в обитаваните най-продължително време помещения (например в хол/дневна, в спалня или в детска стая).
Фигура 2. Местоположение на детектора в измерваното жилище.
Разпределение на жилищата и детекторите по общини
| Област Ловеч | КОД | площ [km2] | брой градове | брой села | Общ брой населени места | Брой население (2021 г.) | Брой жилищни сгради (2019 г.) | Брой жилища/ детектори за измерване |
| Област Ловеч | 11 | 4128.8 | 8 | 102 | 110 | 119780 | 75387 | 797 |
| Община Априлци | 11.01 | 238.26 | 1 | 3 | 4 | 2741 | 3502 | 34 |
| Община Летница | 11.02 | 177.72 | 1 | 3 | 4 | 3257 | 3660 | 37 |
| Община Ловеч | 11.03 | 946.28 | 1 | 34 | 35 | 40516 | 20342 | 238 |
| Община Луковит | 11.04 | 453.41 | 1 | 11 | 12 | 16039 | 11104 | 115 |
| Община Тетевен | 11.05 | 697.16 | 1 | 12 | 13 | 18521 | 9161 | 88 |
| Община Троян | 11.06 | 888.84 | 1 | 21 | 22 | 27687 | 16622 | 176 |
| Община Угърчин | 11.07 | 523.1 | 1 | 10 | 11 | 5387 | 6481 | 64 |
| Община Ябланица | 11.08 | 203.99 | 1 | 8 | 9 | 5632 | 4515 | 45 |
Какво трябва да знаем за радона
Радонът е естествен радиоактивен благороден газ безцветен и без мирис.
Как се образува радонът? – радонът се образува от естественият разпад на урана, който се намира в почти всички видове почви. Уранът се разпада на радий, а радият се превръща в радиоактивен газ- радон.
От голямо значение за отделянето на радон е концентрацията на радий в почвата. Източник на радон може да бъде неговото наличие във питейно-битовите води. По-малка част от постъпването на радон в сградите се дължи на съдържанието на радий в строителните материали.
Газът радон може свободно да прониква в сградите чрез дефекти във външната обвивка на сградата и малки пукнатини.
Радонът е естествен източник на йонизиращо лъчение и има най-голям принос за вътрешното облъчване на населението на Земята.
Това облъчване води до повишен риск за развитие на рак на белите дробове, като рискът е пропорционален на средната концентрация на радон и на времето на облъчване.
Световната здравна организация (СЗО) определя радона за втори по значимост фактор, предизвикващ рак на белия дроб след тютюнопушенето и фактор номер едно за хора, които никога не са пушили.
Основният път на облъчване от радон и дъщерните му продукти е чрез вдишване (инхалиране).
Дъщерни продукти от разпадане на радон се отлагат върху аерозолни частици и прах във въздуха или по повърхности в помещенията.
Вдишани тези частици се прикрепят по дихателните пътища и водят до облъчване на чувствителните клетки в белодробната тъкан от алфа и бета частици, което създава риск за развитие на рак на белия дроб.
Обемната активност на радон в сграда се измерва с детектор, а мерната единица е Bq/m3 (Бекерел на кубичен метър). Има два основни начина за тестване- краткосрочен тест, който се използа за проучване на източника на радон в сградата и дългосрочен тест – от 3 месеца до 1 година, които определя средно годишната обемна активност на радон в помещението.
Референтното ниво, съгласно чл. 115 на Наредбата за радиационна защита (ДВ, бр. 16 от 2018 г.) за средногодишната обемна активност на радон във въздуха на жилищни и обществени сгради е 300 Bq/m3. Референтно ниво означава, че облъчването, над тази стойност изисква предприемане на евентуални действия за намаляване на концентрацията на радон.
Видовете мерки, които могат да се прилагат за намаляване на нивата на радон в сгради, зависят от измерените концентрации в съответната сграда и най-общо могат да бъдат следните:
- подобряване на вентилацията, включително и по-често проветряване на помещенията, при нива на концентрацията на радон над 300-400 Bq/m3
- увеличаване на степента на естествен обмен на въздух, което се осигурява чрез създаване на допълнителни вентилационни отвори, разположени в по-ниските части на сградата; инсталиране на принудителна вентилация, която увеличава степента на обмен на въздуха в обитаемите пространства; уплътняване на пукнатини в основата, канали и други, при нива на концентрацията на радон над 300 Bq/m3
- коригиращи мерки проектирани така, че да не се позволява навлизането на радон в сградата и монтиране на принудителна вентилация, при нива на концентрацията на радон над 700 Bq/m3.
При предприемането на коригиращи мерки бихте могли да се консултирате със строителни специалисти за намиране на най-оптимално решение.
Повече информация по темата може да намерите и на интернет страницата на Националната програма за намаляване въздействието на радон в сгради върху здравето на българското население: www.radon.bg.