Годишния мониторингов доклад за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интеграцията на ромите за 2022 г. прие на заседание вчера областният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.
От осемте общини в област Ловеч седем са представили общински планове за действия за интеграция на ромите (без Априлци, тъй като там няма ромско присъствие) съгласно изискванията на Областната стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030). В общините през миналата година са работили по етническите и интеграционните въпроси образователни медиатори в училище и детска градина, като най-много са те в община Луковит, където са били ангажирани и двама общностни работници от ромски произход, здравни и младежки медиатори, а допълнително с тази дейност са били заети и експерти в общинските администрации. Всички те са разпознаваеми сред ромската общност и активно участват в инициативите. Някои от общините си партнират и с неправителствени организации за интеграция на ромите.
Трудностите, срещани при изпълнение на местните планове за интеграция на ромите, са основно свързани с прилагането на Механизма за съвместна работа на институциите за обхващане, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст (Ловеч, Тетевен, Угърчин, Луковит, Ябланица), здравната неосигуреност сред ромското население и ненавременното търсене на медицинска помощ (Тетевен, Луковит, Ябланица), ранните бракове и високата раждаемост на ромски деца в семейства с недостатъчни възможности за отглеждане на дете и родителски практики, препятстващи социализирането на децата в по-късна възраст (Угърчин, Ябланица, Луковит).
По данни от последното преброяване на населението и по информация на общините и медиаторите като роми се самоопределят осем души в община Летница, един квартал в града е заселен с власи – етнос, преобладаващата част от който живее при подобни условия, 593-ма в община Ловеч с ромска махала в с. Александрово, 4000 в Луковит, като компактно ромско население живее в кв. „Изток“, компактни групи роми има и в селата Петревене, Беленци и Бежаново, 1096-ма в община Ябланица, преобладаващата част живее в града и селата Брестница и Златна Панега.
В община Тетевен по данни от последното преброяване 2,1% от общия брой жители са се самоопределили като роми, там продължава тенденцията част от хората от ромски произход да се самоопределят като българи и турци. Компактни групи от ромски произход живеят предимно в Тетевен (кв. „Мрамор“, кв. „Насовица“, кв. „Полатен“), както и в селата Гложене и Български извор.
По официалните статистически данни в община Троян 1,21% са се самоопределили като роми, но по информация, събрана по емпиричен път от здравен медиатор, ромското население в гр. Троян, наброява 807 души, а в селата 714. В община Угърчин българските граждани от ромски произход (234-ма, като тук се включват и други в уязвимо социално-икономическо положение, живеещи в сходна на ромите ситуация) са разпределени в почти всички населени места в общината, концентрация се наблюдава само в обособена махала в с. Кирчево.
Всички общини са гарантирали достъп до качествено образование на ромските деца в предучилищна и училищна възраст и обучение в дух на толерантност и недискриминация, прилагат се инструменти за приобщаващо образование и образователна интеграция и реинтеграция, провеждат се допълнителни модули за компенсиране на образователни неравенства, осъществява се безплатен превоз на пътуващи деца и ученици, работи се за приобщаване на родителите към образователния процес.
На представителите на уязвимите малцинствени групи навсякъде е осигурен достъп до здравни услуги. В училищата и детските градини се реализира здравна програма за промоция на здравето и профилактика на болестите сред уязвимите групи, медицинският персонал провежда здравно образование. С помощта на здравните медиатори се осъществяват профилактичните дейности сред ромското население, съдейства се за осъществяване на планови имунизации, консултации, прегледи, подготовка на документи, придружаване до здравни и социални институции, настаняване в здравни заведения, съдействие за възстановяване на здравноосигурителни права, работи се за повишаване на здравните знания и информираността.
Интеграцията на пазара на труда и повишаване на заетостта на групите в неравностойно положение е сред приоритетите на политиката по заетост на общините. Всички те реализират програми и проекти, касаещи дейности за приобщаване на българските граждани от ромски произход и други граждани в уязвимо социално положение, живеещи в сходна на ромите ситуация. Фокусът за осигуряване на достъп до заетост и доходи на най-маргинализираните общности се поставя върху мотивационни и квалификационни курсове, обхващане на най-уязвимите в програми за ограмотяване, субсидирана заетост, посредничество и подкрепа за осигуряване на достъп до заетост и доходи.
Друг приоритет в общинските планове касае жилищните условия, като основните дейности са свързани с изпълнение на проекти, осигуряващи подкрепа за социалната интеграция на маргинализирани групи чрез подобряване на жилищните условия, изграждане на техническа инфраструктура за квартали с компактно ромско население, изграждане на социални жилища и обекти на социалната инфраструктура. Общините и инвестират в поддръжка и ремонт на техническа инфраструктура – улична мрежа, ВиК и канализационна система. Проблем остава незаконното строителство.
Задачите в сферата на културата на общините включват прилагането на мерки за активно взаимодействие с ромските общности и създаване на условия за равен достъп на малцинствените общности до културния и социалния живот, както и създаването на условия за развитие на тяхната традиционна култура. Не навсякъде обаче ромската общност участва дейно в културния живот на града и общината.
В заключение годишният мониторингов доклад извежда като препоръка подобряване на интеграционните политики в няколко направления. Те са постоянна работа с родителите от ромски произход за промяна на виждането им за заобикалящия ги свят и за създаване на гражданско самосъзнание; промяна на условията по предоставяне на социалните услуги за маргинализираните общности – да не разчитат единствено на социалните институции за осигуряване на базови потребности, а да създават и развиват умения, които да им дават възможност сами да се справят с проблемите си; финансиране на дългосрочни дейности в сферата на образованието, чрез които да се осигури възможност за преодоляване на образователни затруднения при децата от маргинализираната общност.
За изпълнението на общинските планове за интеграция на ромите, се изтъква още в доклада, няма предвиден финансов ресурс, а за всички заложени дейности и приоритети е необходимо да се разчита на общинския бюджет. Поради това работата по плановете се затруднява и постиганите резултати почти винаги не са задоволителни и пълни.
Областната стратегия на област Ловеч за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030), приета през декември 2021 г. е рамковият документ на областно ниво, който задава насоките за изпълнение на политиките по интеграция на ромите. Дългосрочната й цел е осигуряване на ефективно равенство и намаляване на различията между ромите и останалата част на населението.