ТУБЕРКУЛОЗАТА – ИНФЕКЦИОЗНО ЗАБОЛЯВАНЕ
Туберкулозата е инфекциозно заболяване съпътстващо човечеството от дълбока древност. Не напразно някои учени смятат, че туберкулозата е стара колкото човечеството.
През различните периоди от развитието на човечеството честотата на туберкулозното заболяване се е променила. Наблюдавани са периоди на значително увеличаване с периоди на чувствително намаляване.
XX век се характеризира с период на увеличаване на заболеваемостта след Втората световна война и с период на намаляване след откриване на противотуберкулозните лекарства.
Туберкулозата се причинява от вид бактерии. Тези малки микроорганизми са изключително устойчиви във външна среда.
Източник на заразата е болния човек.При кашляне той отхрачва частички с тези бактерии, които се запазват дълго време жизнено способни в околната среда: напр. в жилищни помещения, върху различни предмети, легла, бельо, прах, книги и др. запазват инфекциозните си свойства над 3 месеца. В мляко издържат от 7 до 15 дни. Особено опасен е този болен, чиято професия е свързана с контакти с много хора или с производството на храна и хранителни продукти.
Туберкулозните бактерии могат да проникнат в човешкия организъм по три пътя: през дихателните органи, през храносмилателна система,, чрез замърсена храна и през кожата. Заразяването през дихателна система се среща най-често и затова туберкулозата поразява най-често белите дробове. Малки частици от туберкулозните бактерии се вдишват от здравите лица като болестта може да започне от малко, едва доловимо огнище в белия дроб. Ако измененията се разширят, може да се образува кухина в белия дроб, която съдържа милиони нови туберкулозни бактерии и заболелите стават нови източници на заразата.
Възможно е обаче човешкия организъм да се справи сам с туберкулозната инфекция. Бактериите могат да поразят не само белия дроб, но и да нахлуят в лимфните възли, бъбреци, мозък, кожа, кости и др.
Рискови фактори предразполагащи към заболяване от туберкулоза:
1.Непосредствен контакт с болен от туберкулоза /най-голям риск при семеен контакт/.
2.Съпътстващи заболявания- диабет, язва, алергични състояния,хронични неспецефични заболявания на белите дробове, заразяване с вируса на СПИН.
3. Липса на ваксинация срещу туберкулоза или необичайно силна реакция при тестване.
4.Силно намалени съпротивителни възможности на организма – прекарани тежки инфекции, непълноценно хранене и особено дефицит на белтъчини в храната.
5.Нехигиенични условия на труд и бит, преумора, психическа травма.
ЛЕЧИМА ЛИ Е ТУБЕРКУЛОЗАТА
Туберкулозата е лечимо заболяване, но това е възможно само когато се започне лечението навреме. Късно откритата туберкулоза на белите дробове с отделяне на туберкулозни бактерии в храчките крие не само голям риск за заразяване на здрави лица, но нерядко води до усложнения, с което значително се увеличава срокът на лечение.
Лечението трябва да се провежда в болница. В началната фаза на лечение /2-3 месеца/ болния представлява опасност за хората, с които общува. Той е източник на зараза. Цялото лечение е продължително. Най – кратките срокове са 6 месеца и то ако не се прекъсва. Спирането на лечението е опасно. След правилно и достатъчно по продължителност лечение 90% от болните оздравяват.
Признаци на туберкулозното заболяване
1.Кашлица – това е най-характерния симптом. Тя е продължителна, като в началото се наблюдава леко покашляне, а при напредване на болестта се засилва.
2.Храчки – отделят се главно сутрин, понякога в тях се среща кръв.
3.Температура- слабо повишена в продължение на месеци.
4.Изпотяване – предимно нощно време и обилно.
5.Болки в гръдния кош – срещат се често, усилват се при дишане и кашлица.
6.Безапетитие и отслабване на тегло.
7.Отпадналост и безсилие, което продължава с месеци.
8.Задух, който е характерен за напреднали стадии на болестта.
ПРОФИЛАКТИКА НА ТУБЕРКУЛОЗАТА
Туберкулозата е сложно заболяване. Няма орган в човешкото тяло, който не би могъл да се разболее от туберкулоза. Това прави заболяването твърде опасно и трудно лечимо. Съществува обаче съществена разлика между заразеност и заболяемост. Човек може да бъде инфектиран в продължение на 7-10 г. преди да се разболее.
За профилактика на туберкулоза се прилага BCG ваксина. Имунитетът при туберкулоза е нетраен и не е доживотен, затова наред с първичната ваксинация се провеждат и няколко реваксинации.
В България ваксиналната програма предвижда: първична ваксинация на всички здрави новородени деца и реваксинации на 7,11 и 17 навършени години. Преди всяка реваксинация се провежда изследвани на туберкулиновата чувствителност с български туберкулин / проба Манту/. Всяко ваксинирано дете има ваксинална защита, но може да се разболее при някои обстоятелства като: физическа и психическа преумора, надохранване, гладуване, тютюнопушене, наркомании, дълготраен контакт с източник на туберкулозна инфекция.
BCG ваксината се прилага вътрекожно само на лявото рамо. Българската ваксина е лесно поносима. Минимални странични реакции се установяват само в 0,3% от всички ваксинирани. Те се изразяват с леко възпаление на мястото на ваксинацията и понякога с увеличен лимфен възел в лява мишница.
Редовно провежданата ваксинация и реваксинация, при правилен и разумен начин на живот, създават предпоставки за здраве и намалява възможността за разболяване от туберкулоза.
РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ – гр. Ловеч
Дирекция „Профилактика на болестите и промоция на здравето”