3-ти март 1878 г. е велика и славна дата в историята на България. Много българи се превърнаха в герои, защото заплатиха с живота си тази дата да я има. Готови да умрат за майка България, те се хвърляха от битка в битка. И имената им останаха безсмъртни…и за какво ?!
Дали, за да можете днес, вие момичета и момчета, да носите смешните си дънки, изсулени като турски потури? Или по ориенталски лъскавите си кецове, окичени с дрънкулки и пайети? За това ли онези хора дадоха живота си? За свободна чиста и свята република и за да можете вие гордо да се наречете българи днес?
Гледам ви и в часовете по история, когато с качени на чиновете краката, слушате разказите на учителите за славни дела на велики герои…Разбирам – не ви е интересно! Вие учите чужди езици, ходите в чужди страни само, за да се похвалите, че сте били в чужбина и да сложите снимки във Facebook…!!! Как гордо се покланяте пред чуждата култура, а сте слепи и бездушни за българската!
Питам се, достатъчен ли е един ден в годината, един трети март, за да си зададем тези въпроси. Да потърсим трудните и отдавна забравени отговори…кои сме, къде сме, защо сме….?
Помислете си и мислете дълго, защото това не е нещо просто… това не е изпяване на една революционна песен, не е изиграване на роля в театъра или назубрянето на няколко исторически факта. Мислете и питайте. Питайте родителите си, питайте учителите си, питайте историята, но първо попитайте себе си „поради що се срамите да се наречете българи”….
Мирела Сиракова (13 години)
Клуб „Вътрешноучилищни медии и PR”,
СОУ „Васил Левски”,
гр.Троян