Покритите мостове са местна строителна традиция и запазена марка на Ловеч. Всички те обаче са неустойчиви. Първите писмени данни датират от 30-те години на ХІХ век, когато известният френски пътешественик Ами Буе пише за Ловеч, че е град с не по-малко от 12 до 15 хиляди жители и „с покрит и украсен с дюкянчета камен мост, свързващ двата бряга на река Осъм“. Този мост е отвлечен от буйните води на реката на 23 юли 1848 г. и събитието е отбелязано в приписка – „…придошъл Осъма и отнесъл моста заедно с дюкянчетата и стоката“.
През 1871 г. унгарският учен Феликс Каниц описва втория известен вариант на покрит мост в Ловеч. Неговият „дървен калдъръм и дупки“ без малко да станат съдбоносни за коня на пътешественика, а единствената добра страна на моста е прохладната сянка, която „неговият надвиснал и клатещ се дъсчен покрив“ дава на минувачите и продавачите против жегата. Повреждан многократно от наводнения, накрая и той е отнесен от буйните води на реката през 1871 г. „Заваляха дъждовете, дъждовете през май месец. Че валяха два дни, три дни, три недели, че придоде голям Осъм, че отвлече мостовете, мостовете, горни, долни, средни“ – се пее в ловешка народна песен.
През 1874-1876 г. на мястото на срутения стар мост „се дигна един мост, построен от майстор Никола из Дряново, на седем каменни дирека, украсен с левове и други дялани фигури, всичко от песъчлив камък от близкото село Радювене“. Покритият мост на големия български възрожденски майстор – Уста Колю Фичето, е оригинална и изящна творба, надхвърлила обикновените характеристики на градоустройственото и архитектурно постижение. Това пътнотранспортно съоръжение притежава забележителни достойнства от архитектурна гледна точка – остроумни приспособления за премахване на ледохода и уникален начин за изграждане на дървената част чрез модулни части. По утвърдена традиция на него кипи богатият търговско-занаятчийски живот на Ловеч.
Днес – 3 август 2024 г., се навършват точно 99 години от едно печално за ловчалии събитие. В нощта на 2 срещу 3 август 1925 г. след 50-годишно съществуване изгаря до основи Покритият мост на Колю Фичето. И досега остава непълно изяснен въпросът кой и защо го е подпалил, а изследвачите и краеведите посочват поне четири версии, които по онова време битуват сред ловчалии. Няколко дни след пожара местният вестник „Стремление” отбелязва, че „…гордостта на Ловеч изгоря…” и тези няколко думи предават много точно настроенията в града. Още на следващия ден след нещастието – 4 август 1925 г., се провежда извънредно заседание на Общинския съвет в Ловеч, на което се взема единственото логично решение – да се построи нов покрит мост. През 1931 г. е построен нов железобетонен покрит мост, който е преустроен през периода 1980-1982 г., за да придобие вида, познат и до днес. Така външно наподобява моста на възрожденския майстор, а вътре се помещават магазинчета за сувенири, от които всеки турист би си закупил късче спомен от Ловеч.
Автор на статията е главен уредник Елена Георгиева.
Източник: