90 години празнува читалището в с. Гостиня

На 27 октомври читалище „Просвета” в ловешкото село Гостиня отбеляза 90-годишнината от основаването си. Началото е поставено на 1 3март 1927 година от 26 младежи от селото, а днес читалището обединява хората и младото поколение, около историята и традициите на бащи и прадеди, събужда любовта и обичта към родното място, към огнището на семейната рода, към люлката на детството и е единственото културно и духовно средище в нашето малко селце Гостиня. Клуба към читалището се превръща през зимните месеци в любимото място за срещи, беседи и четене на книги от библиотеката.
90 години на възраждане и всеотдайна, сърцата дейност на поколения читалищни дейци. Време и неуморен труд в името на бъде съхранена българската духовност и традиция. В петъчната вечер потомци от близо и далеч се събраха в салона на читалището за да си спомнят за началото. Дните, в които пламва искрата на просвещението и читалищната дейност. Тя гори с ярък пламък вече 90 години.
Историята на нашето читалище в с. Гостиня започва на 13 март 1927 година, когато двадесет и шест ентусиазирани младежи се събират и основават читалището в селото на което дават името „Просвета” .Негови първи учредители и участници са Радой Колен – начален учител в селото, Митьо Вълчев Митев и Иван Вълков Балев – ученици от Педагогическото училище, Христо Петров-секретар-бирник, Цаньо Митев Цанев, Иван Славоев, Димитър Стоянов, Марко Петров, Симеон Илиев, Христо Димов и др. с ентусиазъм и плам създават единственото духовно и културно средище в Гостиня. Същата година през декември се създава и библиотеката към читалището, с първоначален фонд от 100 броя книги, закупени и дарени от хората, от които селяните се учели и откривали правдата за своя живот в произведенията на българските класици. През годините след основаването му се обогатява културният живот на хората от селото. През 1928 г. в читалището членуват 35 редовни члена ,като през зимния период, всяка събота вечер се изнасят лекции по птицевъдство, бубарство, овощарство, беседи по правни въпроси, провеждат се събрания, ограмотява се населението. Събира се членски внос, размерите на които се менят, съобразно възможността на хората. Приходите от всички мероприятия, се внасят по сметката на читалището, за текущи нужди, разгръщане на нови форми на културни изяви. Културното средище продължава да съществува и запазва буден духа на гостинчани и в най-трудните години. През 1936 г. се разиграва лотария, и с парите се закупува първото радио на читалището. От 1945 г. до 1950 година, развива дейност и младежкия хор от селото. Оживена и богата дейност развива и театралният състав към читалището с много разнообразни пиеси: „Процесът”, „Габровското въстание”, „Дядо Кольо кметува”, „Васил Левски” и други. С времето помещението става тясно, за да побере зажаднелите за знания, култура и дейност жители на селото и се решава през 1957 година да се построи нова сграда на читалището, а през 1999 година напълно ремонтирана и модернизирана, която предоставя добри възможности за културни изяви.
Жаравата от миналото не е изпепелена и макар да няма училище и млади хора, тук се провеждат различни мероприятия, празници, чествания, гостуват ни ансамбли и самодейни състави от региона.
Много са събитията и имената в 90 годишната история на читалище „Просвета-1927”, това са хора, почувствали със сърце и разум, чистота и мъдрост твърдостта на българската душевност – ролята на читалищната дейност, като живо огнище на кипящ културен живот. Днес истинските будители са хората, които с уверени крачки продължават по този трънлив път. За нашето читалище през годините всеотдайно са работили и работят и днес много отговорни хора, на който искам да изкажа най-искрена благодарност.

Златка Иванова