д-р Валентин Кръстев е водещ кардиолог, част от екипа на СБАЛК Велико Търново. Има богат опит в инвазивната кардиология и е експерт по ехокардиография. Той е отличен диагностик. Бил е началник сектор по инвазивна кардиология в МБАЛ „Хр. Ботев“, Враца, Началник Клиника по кардиология в „Софиямед“ и инвазивен кардиолог в МОБАЛ „Ст.Черкезов“ в града ни. Има специалност по вътрешни болести и кардиология. Член е на Дружеството на кардиолозите в България и Дружеството по интервенционална кардиология, Европейското дружество по кардиология, членува в съвета по кардиоонкология, съвета по мозъчносъдови инциденти и европейската асоциация за перкутанни сърдечносъдови интервенции. Членува и в Американското кардиологично дружество и Американската сърдечна асоциация, европейското дружество по сърдечносъдова и интервенционална радиология и дружеството по сърдечносъдова компютърна томография. (тел: 062 632020, v.krastev.vt@cardiacindtitute.bg)
д-р Кръстев, как на практика CОVID-19 промени кардиологията и какъв е ефектът върху пациентите със сърдечносъдови заболявания?
Промените са много и в повечето случаи неблагоприятни. На първо място, регистрираме тревожно повишена склонност към тромбообразуване при заболелите от COVID – поява на тромби буквално от нищото. В много случаи те се локализират на места, свързани с риск за живота, в съдовете на сърцето, белите дробове, долните крайници и т.н. И всичко това се допълва от потенциалната увреда на сърдечния мускул вследствие на SARS-CoV-2 и други вируси. На второ място идва проблемът с късното поставяне на диагноза при остри състояния като миокардния инфаркт.
На какво се дължи това?
Това е феномен, който се наблюдаваше през първите месеци във всички страни и той беше свързан основно със страха на хората от заразяване, ако напуснат своето убежище – дома, но ако докато от COVID загиват около 2 на 100 от заболелите, при сърдечен инфаркт без лечение в болница съотношението е десетократно по-голямо. Парадоксално е, че много възрастни хора, на този късен етап от пандемията, решават да проявят емпатия към изтощените екипи на Спешна помощ и не търсят медиците, ако получат болката през нощта, чакайки до сутринта. Поради такива причини здравеопазването в страната загуби голяма част от достиженията на организацията за острите инфаркти през последните години. Специализираната кардиологична болница, уважаеми пациенти, работи 24/7 вече 13 години спасява живот.
А какво се случва с хората, които от много години се лекуват за сърдечна недостатъчност, стенокардия, хипертония и т.н.? Какво става с контрола на тези хронични заболявания?
Проблемът е по-скоро в първоначалната диагностика, изследване и създаване на начален терапевтичен план. По отношение на болните с поставена вече диагноза, корекциите в лечението и наблюдението могат да се осъществяват и чрез платформите за телемедицина. Дори и обикновената интернет или мобилна връзка могат да бъдат полезни. Ние работихме без прекъсване и не си позволихме дори за минута да оставим нашите пациенти без специализирана медицинска грижа.
Какво можем да очакваме от екипа на специализираната кардиологична болница, част от който сте и Вие?
На първо място ще продължи всеотдайната и професионална работа в полза на пациента. По отношение на болестите на сърцето съвсем скоро ще добавим нови технологии за по-добра оценка на стесненията на артериите, хранещи сърдечния мускул. Като например катетър с ултразвук, който оглежда артерията отвътре и дава възможност за функционален тест на тежестта на стеснението – отново с катетър, което може да избегне поставянето на стент върху наглед големи стеснения, т.е. нашите болни ще бъдат лекувани както се лекуват пациентите в най-развитите в медицинско отношение страни. Естествено ще продължим да проследяваме нашите пациенти и безкомпромисно да се грижим за хората, които ни се доверяват за диагностика и лечение. Ще продължи кампанията на Българския Кардиологичен Институт „Живот след COVID“ за безплатно проследяване на последиците върху преболедувалите вируса и както показаха последните данни от старшите ни изследователи – SARS-Cov-2 не е респираторно заболяване, а заболяване на съдовете.
А в други области извън сърдечните процедури?
Важен приоритет е предотвратяването на мозъчния инсулт. Макар и неврологично заболяване, намаляването на риска за възникването му е главно в ръцете на кардиолозите, тъй като двете основни причини за инсулт се лекуват от кардиолози. Едната е предсърдното мъждене – аритмия, която изисква лечение с антикоагулант. Антикоагулантът е средство за разреждане на кръвта, възпрепятстващо образуването на тромби в сърцето като резултат от тази аритмия, които биха се изстреляли към мозъка. Втората причина за мозъчния инсулт е стеснението на сънната артерия. Поставянето на стент именно там предотвратява този животозастрашаващ и инвалидизиращ инцидент. Малко са хората, които се подлагат на доплер ехография за откриване на тези стеснения дори сред болните, прекарали инсулт или преходно разстройство.
Как могат хората да си направят подобно изследване?
Могат да го направят при всеки лекар с необходимата апаратура и специализация, както и при нас. При всички случаи ние трябва да преценим необходимостта от поставяне на стент при тези болни, тъй като това е свързано с дизайна на самата процедура.
Приличат ли си съдовите заболявания на сърцето, мозъка, артериите на краката и други?
Много правилно! Болестта се нарича атеросклероза и се характеризира с образуването на холестеролови плаки, които нараствайки, стесняват или запушват артерията. Подобен проблем имат хората, които при ходене по равно или при изкачване на наклон получават усещане за схващане в прасците, което ги кара да почиват. Това се дължи на запушване на артериите на краката. Тежката форма на болестта, типична за метаболитни заболявания, какъвто е диабетът, води до незарастващи рани по стъпалото и подбедрицата. Често при такива проблеми пациентите се самолекуват по странни начини, защото не знаят, че отпушването на артерията е единственият метод за лечение. Най-важното е, че специализираната процедура предотвратява ампутацията на крака, което е сериозен проблем за болния и неговото семейство. Ние, в СБАЛК Велико Търново притежаваме сериозен опит в лечението на тази патология, който може да бъде полезен.
Процедурите, за които говорите, покриват ли се от здравната каса?
Ако пациентът се е самонасочил поради съмнение за стеснение на сънната артерия или запушвания на артериите на краката – дошъл е на преглед в болницата без направление, не е здравноосигурен и не е налице спешно състояние – тогава естествено заплаща прегледа. Пациентът не заплаща, ако е насочен от колеги с извършена вече ехография и поставена диагноза, диагнозата се потвърждава и болният се планува за постъпване в болницата или се назначават допълнителни изследвания, за да бъдем сигурни, че можем да бъдем полезни за самия болен.
А какво Ви накара да изберете болница на Българския Кардиологичен Институт?
През последните няколко години бях свързан с МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“, където оставих много приятели, но промяната е нещо, което аз винаги търся. Дойдох да работя в СБАЛК Велико Търново под ръководството на вече известния в Европа и Съединените щати проф. Николай Димитров и проф. Яна Симова с над 350 научни публикации в страната и чужбина. В БКИ винаги е имало стремеж към високи технологии и модерни решения и традиционно инвестират в такъв тип медицина, от което печелят лекарите като професионализъм и удовлетворение, и болните като резултат от лечението.
