Информационни дни по повод 150 години от рождението на проф. Беню Цонев организират в ловешката Регионална библиотека. Те ще се провеждат всеки петък до края на януари, информира директорът на културната институция Мариана Иванова. Целта на тези информационни дни е повече хора да се запознаят с живота и делото на бележития ловчалия, който е патрон и дарител на библиотеката. Всички, които ще се включат в инициативата, ще имат възможност и да видят книгите, дарени лично от професора на културната институция в родния му град.
Ловешката библиотека готви още редица инициативи през 2013 г. През фервруари ще бъде отбелязана 140-годишнината от обесването на Васил Левски с дебат под наслов „Светът на Левски“, каза още Мариана Иванова. В него ще се включат участници от клуб „Дебати“ към библиотеката и към Езикова гимназия. От 18 до 23 март в ловешката библиотека ще гостува изложба за най-четената и превеждана книга – Библията, от нейното възникване до днес. Експозицията е собственост на частния немски колекционер Стефан Пилц. Целта на изложбата не е религиозна, а по-скоро образователна. Организаторите на частната колекция представят уникалната история на книгата, превеждана на над 2 690 езика и четена от повече хора, отколкото всяка друга книга в човешката история. Изложбата се състои от 10 информационни табла. Към всяко информационно табло има щанд с разнообразни експонати – като древни ръкописи на Библията, Библии на над 50 езика, копие на Пресата на Гутенберг, на която през 1456 г. е била отпечатана първата книга – Библията. „По традиция април месец е месец на четенето. Предвиждаме да организираме много конкурси, игри, работилници. Ще се проведе и традиционния уникален „Парад на приказките“, припомни Мариана Иванова.
Големият български езиковед професор Беню Стефанов Цонев е роден на 12 януари 1863 г. в Ловеч. Основното си образование завършва в родния си град. През 1879 г. Министерството на народната просвета му се отпуска стипендия, за да продължи образованието си в класическата гимназия в Загреб. Учителства в Петропавловската семинария край Лясковец и в Лом. С нова стипендия заминава за Виена и учи славянска и романска филологии. В Лайпцигския университет слуша лекции при най-известните по онова време професори – езиковеди и защитава докторската си дисертация на тема “За източнобългарския вокализъм”. От 1895 г. е професор по история на българския език и диалектология. Основно място в научноизследователската му дейност заемат българския език и въпросите на българската литературна история и критика. Неоценими са заслугите му за отстояване чистотата и благозвучието на българския език и за опростен и демократичен правопис. В научната му биография определено място заема и дейността му като преводач от хърватски, латински, гръцки, немски, френски, руски езици. Бил е пет пъти декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет, а през учебната 1910/1911 година е ректор на университета. Първият председател е на съставения научен комитет през 1924 г. към Ловешката колония в София за написване историята на Ловешкия край. Умира на 5 октомври 1926 г.