145 години от рождението на бележития български медик и изследовател на Ловешкия край – проф. д-р Параскев Стоянов

…Да правя доброто е за мен най-доброто нравствено удовлетворение” – тези думи принадлежат на един от най-заслужилите строители на следосвобожденска България – проф. д- Параскев Стоянов.
Дейността на д-р Параскев Стоянов изцяло е подчинена на обичта към хората и верността към Хипократовата клетва. Направеното от него като медик, общественик и историк е толкова значително и обемно, но на първо място за ловчалии е книгата му за Ловеч. Времето на първото пребиваване в Ловеч /1895-1897/ е свързано с написването на първите му научни публикации. Членува и работи в почти всички дружества и организации. Като председател на македонското дружество в града той застава непоколебимо срещу опитите за посегателство над българщината в Македония. През 1901 г. активно участва в читалищните дейности и заедно с Иван Димитров и Иларион Драсов е избран в комитета по уреждане на музея към читалището. През 1902 г. е избран за председател на читалище „Наука”. Същата година по негова инициатива унгарският етнограф и пътешественик Феликс Каниц, извършил първите археологически разкопки на средновековната ловешка крепост, е провъзгласен за почетен член на читалището, а музея т към него е наречен Ловчански народен музей „Феликс Каниц”.
При първото си идване в града у д-р Параскев Стоянов се поражда идеята и става инициатор за основаване на комитет за въздигане паметник на ловчанци, участници в борбите за национално движение. С повторното му назначаване за старши лекар през 1900 г. д-р Стоянов не само подновява членството си в комитета, но е избран за негов председател. От това време датират и интересите му към историческото минало на Ловеч. През 1901 г. той прави анкета и записва спомените на съвременници и сподвижници на Васил Левски, както и на преки участници в националноосвободителното движение в града. Анкетата е правена, когато голяма част от дейците на предосвобожденската епоха минават на заден план, стават непригодни за „възродения” живот. Заедно с тях в забвение отиват и идеите им, гаснат последните въгленчета от възрожденската епоха, унищожават се частици с българска история с непреходна стойност, творци и свидетели на която са те.
Истинската сила на д-р Стоянов като талантлив изследовател-краевед проличава при анализа на данните от събраните спомени, известни като „Материали за историята на град Ловеч”. Записките са израз за културата, народопсихологията и националния характер на българина.
В значителна степен спомените, плод на непосредствени впечатления, са свързани с десетилетието 1867-77 г. – времето на революционната дейност на Левски, Тодор Кирков, величавия подвиг на героите от Априлското въстание.
Събраните впечатления д-р Параскев Стоянов използва като основа за книгата си „Градът Ловеч като център на Българския революционен централен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор Кирков. В предговора авторът сочи причините които са го подтикнали да очертае „най-блестящата част” от историята на града, златната епоха на забравения Алтън Ловеч.
Д-р Стоянов проследява хронологически въпроса за създаването на местния революционен комитет, издигането на града за център на вътрешната революционна организация, дейността на Левски, предателството му, освобождението на Ловеч от руските войски.
През 1902 г. той написва пиеса за Тодор Кирков. Същата година печата в илюстрованото списание „Българка” биографичен очерк за героя и прави превод от немски на онази част от книгата на унгарския етнограф Феликс Каниц „Дунавска България и Балканът”, който се отнася за Ловеч и Ловчанско. Автор е и на „Санитарна история на град Ловеч.