120 години Регионален исторически музей – Ловеч
Идеята за създаване на музей в Ловеч възниква непосредствено след Освобождението. По инициатива на д-р Стефан Ватев, през 1895 г. се взема решение за основаване на музей към ловчанското читалище „Наука”.
Музеят е уреден в читалищната сграда на втория етаж. Започва усилена събирателска дейност. За събиране на по-голям брой материали с историческа насоченост сe отправя покана към видни ловчанлии да оказват: „съдействие при събиране на сбирки и въобще всички каквото е необходимо да бъде един музей пълен”.
В резултат от положените усилия от читалищните дейци през 1899 г. музеят притежава 1254 експонатата – монети, български носии, документи, каменни предмети, постъпили главно от дарения.
Съществен принос за изучаването на историческото минало на Ловеч дава д-р Параскев Стоянов. По негова инициатива през 1901 г. се правят записи на съратниците на Левски, той написва книгата: „Градът Ловеч като център на БРЦК, столица на В.Левски и роден град на поборника Тодор Кирков”.
От 1902 г. Ловешкият народен музей при Ловчанско читалище „Наука” носи името на унгарският учен Феликс Каниц.
В този период музеят не разполага с щатен персонал, а и финансовите възможности на читалището са ограничени. Всяка година се избира комитет за ръководство на музея, оглавяван от член на настоятелството.
В трудните години на войните /1912-1918 г./ работата е силно затруднена. Стига се до затварянето на музея по време на Балканската и Междусъюзническата войни /1912-1913/.
След Първата световна война дейността на музея се възражда поради активната дейност на учителите по история Гено Василев и Михаил Хаджинеделчев. Те започват първите археологически разкопки на Ловешка крепост през 1921 г.
През 20-те години на ХХ в. музеят има експозиция в две стаи на читалището, а за фондохранилище служи едно малко и крайно недостатъчно помещение. Усилията на музейните работници са насочени основно към събирателската дейност. Разчита се и на „будната и жива съвест на ловчалии за дарения”.
През 1925 г. вече има обособени отдели: Предисторически, Класически, Монетен, Средновековен, Въстанически, Военен, Етнографски, Иконографски и Художествен.
За популяризирането на музея като културна институция в сградата на читалището се организират изложби, сказки, а през 1925 г. Гено Иванов урежда и кинозабава, като със събраните средства се уреждат и посрещат някои стопански нужди.
Развитието на музея и музейното дело през първите десетилетия се опира изключително на общественото начало и възрожденския труд на влюбените в родната история хора. През 1930 г. основаното през 1925 г. историко-археологическото дружество „Васил Левски” при Ловешкото смесено педагогическо училище обединява и наброява около 500 члена. Правят се разкопки на Деветашката пещера и манастира Ястреб. Находките обогатяват музейните фондове. През 1934 г. се създава археологическо дружество „Феликс Каниц”.
В периода 1934-1944 г. музеят получава големи дарения от Гено Иванов, д-р П. Стоянов, Атанас Антипов, Михаил Хаджинеделчев. Отделите са Исторически, Нумизматичен, Художествен, Ръкописи и старопечатни книги и Етнографски.
Поради опасност от бомбардировки в началото на 1944 г. музеят е частично евакуиран в почивната станция на Българска популярна банка в с. Сливек, а така също и в селата Микре и Българене.
Новите политически условия, създадени след 9 септември 1944 г., водят със себе си и съответните промени в музейната работа. Започват да се събират материали за съпротивителното движение и партийни функционери. С Указ №1 на Министерския съвет част от събраните документи и вещи се изпращат в София за Музея на съпротивителното движение, а с останалата част се поставя началото на нов отдел – „Съпротивително движение”. През 1946 г. към музея се създава библиотека от 512 тома.
С цел правилното развитие на музея се налага създаването на щатна длъжност за уредник. След обсъждане на кандидатите за такъв е назначен Тинко Петров. За кратко време той успява да събере евакуираните музейни ценности от селата Българене, Сливек и Микре и да изгради мрежа от информатори в цялата Ловешка околия. Благодарение на сериозната събирателска работа на 1.V.1950 г. се подрежда музейна експозиция в читалището с материали от отделите „Археология” и „Етнография”.
През 1952 г. на основание писмо № 1045 от 03.12.1948 г. читалищният музей става държавен и е предаден на Околийския народен съвет. Нормативната база, определена с ПМ № 1608 от 30.12.1951 г. и № 165 от 05.08.1958 г. създава условия и предпоставка за изграждането на нова структура на музеите, определя реда по опазване, регистриране, консервация и реставрация на паметниците на културата.
В този период се създава и първият музеен съвет, на който е поставена като основна задача изготвяне на план за експозиция на Музей „В. Левски”.
На 19 февруари 1954 г. в къщата на Иван Крачула в махала „Дръстене” тържествено се открива Музей „Васил Левски”. С табла, снимки и документи се проследява делото на великия българин. Две години по-късно е отворен за посетители и филиал „Къкринското ханче”.
С протоколно решение № 37 от 7 март 1958 г. Околийският народен съвет обединява в една структурна единица Околийския народен музей и Музей „В. Левски”. От 1959 г. музея е Окръжен. През 1967 г. Музей „Васил Левски” се премества в нова сграда с нова експозиция, преработвана и обновявана през 1982 и през 2008 г. Основните акценти са Левски, Вътрешната революционна организация, Априлското въстание и освобождението на Ловеч през Руско-турската война /1877-1878/.
Отдел „Етнография” от 1973 г. разполага с тематична експозиция: „Ловешката градска къща през втората половина на ХІХ в.”, а от 1983 г. се обогатява с още една експозиция – „Дом на среднозаможен интелигент от 30-те-40-те години на ХХ в.”
На 30 април 1976 г. в с. Черни Осъм Оръжният исторически музей открива природо-научната експозиция на новосформирания отдел „Природа”.
От 1985 г. към музея работи ателие за реставрация и консервация, оборудвана е и фотолаборатория.
В този период музеят има осем отдела: „Археология”, „Възраждане и национално-освободителни борби”, „Етнография”, „История на капитализма и работническото революционно движение”, „Социалистическо строителство”, „Природа”, „Художествен” и „Културно-масов”.
В резултат от упоритата събирателска работа на няколко поколения музейни работници днес във фондохранилищата на Регионален исторически музей – Ловеч се съхраняват над 70 000 движими културни ценности. Хронологично и тематично те са разпределени в исторически отдели: „Археология“ с три секции, „История на България ХV-ХІХ век”, „Етнография“, „Нова и най-нова история” с две секции.
Отдел „Природа” в с. Черни Осъм е самостоятелен музей от 1992 г., от същата година отдел „Художествен” се обособява в Художествена галерия – Ловеч.
Днес в структурата на Регионалния исторически музей има седем отдела: „Административно-финансов”, „Консервация и реставрация”, „Работа с публики”, „Археология”, „История на България ХV-ХІХ век”, „Етнография”, „Нова и най-нова история”.
Годишнината на Регионален исторически музей – Ловеч ще бъде отбелязана с поредица от събития
От 4 март до 29 май 2015 г. в зала Младежки дом ще бъде представена временната изложба „Нов живот за старите мебели”. Чрез нея запознаваме ловешката публика с част от работата на нашите колеги от отдел „Консервация и реставрация” при РИМ – Ловеч. Повод за изложбата е навършването на 30 години от създаването на отдела.
В периода юли-август 2015 г. в изложбената зала „Покрит мост“ на РИМ – Ловеч ще бъде подредена временната изложба „Северна промишлена зона в Ловеч /1960-1989/“. Това е втора по ред изложба от поредицата, с която отдел „Нова и най-нова история на България“ към РИМ – Ловеч представя икономиката на града ни.
От септември 2015 г. в изложбената зала „Покрит мост“ временната изложба „Иван Рупов – жизнен път, откупки и дарения в музея” ще припомни за делото на един от нашите приятели, който вече не е сред нас. Изложбата може да бъде разгледана до края на ноември.
През 2015 г. година ще се отбележи още една кръгла годишнина – 100 години от включването на България в Първата световна война. От месец юли до края на 2015 г. Регионален исторически музей – Ловеч ще предостави на желаещите институции при предварителна заявка мобилната изложба „34-ти пехотен Троянски полк по друмищата на войните /1912-1945/“.
От месец юни 2015 г. във всички обекти на РИМ – Ловеч в продажба ще бъдат двутомникът „По пътищата на безсмъртието”, както и фототипното издание „Книга на безсмъртните”.
През целия месец юни 2015 г. в изложбената зала на музея „Покрит мост“ ще може да се разгледа временната изложба „Оръжието от 1877 до 1940 година” – съвместна инициатива с Клуб „Традиция” – Ловеч, Художествена галерия – Ловеч и Националния военно-исторически музей.
На 28 юни 2015 г. изложбата „34-ти пехотен Троянски полк по друмищата на войните /1912-1945/“ ще бъде експонирана в двора на Казармата в Ловеч.
За Европейската нощ на музеите през месец май 2015 г. всички обекти на РИМ – Ловеч ще бъдат с удължено работно време.
През 2015 г. за седми път в края на септември ще се проведат Варошлийски вечери. Те отново ще са част от Дните на европейското наследство. На Покрития мост на вниманието на нашата публика ще бъде фотоизложбата „Вароша – носталгичен поглед към миналото”, която ще предложи разходка из най-стария ловешки квартал. Ще има и ретрофото, предвиден е и концерт. В кулинарния конкурс пак сили ще премерят майсторите-готвачи на традиционни ястия. Наши съорганизатори за „Варошлийски вечери 2015 г.“ са отново Община Ловеч, Центърът за работа с доброволци при РБ „Проф. Б. Цонев” и Драматичен театър – Ловеч. Мястото на събитието е площад „Тодор Кирков“ във Вароша.
През 2015 г. ще отбележим още едно събитие – Ловешкия мирен договор от 1187 г. между братята Асен и Петър и византийския император Исак II Ангел. От септември до края на ноември 2015 г. на Ловешката крепост ще бъде експонирана втора по ред временна изложба от поредицата на отдел „Археология“ при РИМ – Ловеч, с която колегите представят Крепостта.
ЛЕТНИШКО СЪКРОВИЩЕ, ІV в. пр. Хр.
Съкровището е открито случайно през 1963 г. край гр. Летница, Ловешко. По време на изкопни работи на дълбочина 50-60 см работници попадат на бронзов съд, обърнат с устието надолу. Открити са апликации към конска амуниция, принадлежащи към ремъците на оглавника, поводите, нагръдния ремък, седлото и гривата на коня, както и желязна юзда. Изработени са от сребро и сребро с позлата от двама майстори в периода на разцвета на тракийската култура и изкуство между 385-335 г.пр.Хр. Върху апликациите са представени изображения на конници, облечени в пластинчати ризници и панталони, борба на животни, хиерогамия и др. Предполага се, че са обредно заровени свещени дарове. С голяма научна стойност са 23 от апликациите. Част от тях са ажурни – по ремъците на оглавника на коня. Върху тях са представени реалистично фигурите на животни в действие – борба на лъв с грифон, орли и над тях глави на грифони и др. Изключителен интерес предизвикват и 15-те апликации на фон, предназначени за презгръдния ремък. Формата им е правоъгълна, неправилна или кръгла. Изобразителното им поле е изпълнено с различни сцени, представящи цялостен картинен разказ за пътя на Познанието – безсмъртието.
Летнишкото съкровище е важен извор при проучване на тракийската история – митология и царска институция. Почти няма проучване, свързано с епохата на разцвета на Тракия, в което да не се споменават шедьоврите от Летница. Тяхната красота и прицизна изработка ги прави част от националното, европейско и световно културно наследство. Показвани са в най-големите музеи, в различни градове и държави на три континента /Европа, Азия и Америка/.
Елена Георгиева,зав. отдел „Работа с публики при РИМ – Ловеч