Денят 10 септември е обявен от Световната Здравна Организация за Световен ден за суицидопревенция (от лат. suicidium – самоубийство).По данни на СЗО ежегодно в световен мащаб се самоубиват около 1 000 000 души. Тази цифра, съотнесена хронологично, показва, че на всеки 40 секунди някъде по света някой се самоубива. Опитите за самоубийство са 8-10 пъти повече. Суицидите са петата поред причина за смърт сред хората, след сърдечните заболявания, туморите, инсултите и нещастните случаи.
Психологичното и социалното въздействие на самоубийството върху обществото са неизмерими. Затова суицидното поведение е един от параметрите, с които се оценява нивото на психично здраве и социално благополучие на всяко общество. За България самоубийствата представляват един от проблемите с нарастваща значимост. Това се обуславя от определени демографски, социално-икономически, психологически и здравни аспекти на суицидните действия, които биха могли да се обобщят като: загуба на човешки потенциал; сравнително висока използваемост на ресурсите на здравната помощ – обща и специализирана; негативно психологическо влияние върху отделни личности, групи от населението, общности и цялото общество.
На фона на влошената здравно-демографска ситуация в страната изпъква преждевременната загуба на човешки потенциал – ежегодно поради самоубийство у нас загиват около 1500 души.
Смята се, че в България, във възрастта между 15 и 45 год., самоубийствата са третата поред причина за настъпване на смърт, като дори през някои години смъртността от суициди надвишава тази от пътно-транспортни произшествия. Мъжете извършват повече самоубийства, докато жените правят повече опити. Върху ръста на самоубийствата влияят силните социални сътресения.
Това се потвърждава и от ситуацията в Габровска област.
Данните подадени в РЗИ Габрово показват, че за изминалата 2011г. на територията на областта са извършени 62 суицидни опита, а 22 суицидни действия са завършили със смърт /20 мъже и 2 жени/.
За периода януари-август 2012г. са извършени 48 суицидни действия от които 18 успешни и 30 опита.
Най-чест способ при суицидните опити е самоотравянето с медикаменти, а при завършилите със смърт суицидни действия – самообесването.
През 2011г. по възрастови групи най-много опити има във възрастта 20-40г, а най-много смъртни случаи във възрастта 40-60г. Най-много извършители на суицидни действия има сред пенсионерите и безработните. Повече от половината извършители на суицидни действия са несемейни, вдовци или разведени.
Суицидното действие е комплексен проблем за който няма една единствена причина. То е резултат от взаимодействието на биологични, генетични, психологически, социални, културни фактори и фактори на средата. Изследванията в България показват голямото значение на социално –психологичните фактори. Голяма част от параметрите на отклоняващото се поведение могат да бъдат наречени “общовалидни”, т.е. те се наблюдават при всички категории хора, при които са налице мисли за самоубийство.
При около 10% от случаите са наблюдава т.нар. бързо решение – при него от първата мисъл до вземането на решение времето е по-малко от един ден, а от вземането на решение до самото действие минават не повече от 6 часа.
В повечето случаи идеята за самоубийство е завладяла изцяло съзнанието на индивида за сравнително продължителен период от време и дава своите външни признаци в действията му, като:
– Депресивно състояние.
– Алкохолна зависимост.
– Зависимост от упойващи вещества (наркотици).
– Разговори или заплахи за самоубийство.
– Опаковане и подреждане на личните вещи.
– Раздаване и подаряване на лични вещи.
– Самонараняване.
Присъствието на няколко от тези признаци в поведението на даден човек следва да се приема като тревожен симптом и да се потърси помощ от специалист. Навременната подкрепа, намеса и лечение /при необходимост/ са в основата на превенцията на суицидното поведение.
Изготвил: Таня Асенова – здравен инспектор „Профилактика на болестите и промоция на здравето”, РЗИ Габрово