Кога за първи пък се появява обществен часовник в Ловеч? Разбира се, в периода на късното Възраждане, но точни данни за съжаление – няма… Известният български изследовател Николай Тулешов в своите проучвания открива, че часовникова кула в Ловеч има (т.е. построена вероятно) през 1850 г.
На една от малкото запазени снимки на стария Ловеч от края на ХIХ век личи, че споменатата часовникова кула се е намирала приблизително на мястото на входа на днешния хотел „Ловеч“. Долната част на тази кула е била изградена от камък, а горната – от дърво.
За съжаление в разказите на старите ловчалии, описващи града през периода на Възраждането в многотомното издание “Ловеч и Ловчанско“ (т. I – VII – 1929-1938r.), никъде не се споменава за тази кула. Изглежда се е саморазрушила или е съборена от местната власт поради опасност от срутване, за да не нарани гражданите. Това вероятно е станало в края на ХIХ век, защото от началото на XX век наличният снимков материал доказва, че вече няма часовникова кула.
И оттогава чак до 1927- 28 г. в Ловеч няма обществен часовник. През 1928 г.,според спомени на стари варошлии, след откриването на жп линията Левски-Ловеч /1927 г./ е поставен сравнително малък (диаметър 40 см) обществен часовник на лицето на жп гара -Ловеч.
Идват години на война, революции, преустройство на политическата система и въобще на икономиката. На никой не му е до обществен, и то кулов часовник.
Докато през 1959 г. Ловеч е избран за окръжен град. Това, повишаването на благосъстоянието на местното население (от нарастващата индустрия – б. м. Ечков) от друга страна, както и необходимостта от нова инфраструктура и въобще ново лице на увеличаващия се като население град, довеждат до желанието на ловчали (пък и на ръководството на града и окръга) да се постави голям кулен часовник в центъра на града. Но къде да стане това?
Единственото правилно решение е тази часовникова кула да бъде на сградата на Окръжния народен съвет (ОНС) – сега сграда на Община Ловеч. И така в началото на 60-те години на ХХ век извисява снага сградата на ОНС-Ловеч, на която в единия ъгъл е поставена малка куличка за евентуално монтиране на градски кулен часовник. Hо градски часовник по една или друга причина дълго време няма. И така до края на 70-те години на ХХ век. Тогавашното държавно и партийно ръководство на НРБ замисля нов тип териториални и административни структури – т.н. селищни системи, по-късно оформени като общини. И така се заражда идеята да се направи надстройка на сградата на Окръжен народен съвет, над която надстройка да се предвиди място и за часовникова кула – за обществен градски часовник.
Според майстора бай Страхил (забравих фамилията му – б. м. Ечков) това е идея на зам.-председателя на OНС – Ловеч, Марин Цанов, а според други – на председателя на ОНС – Ловеч, Георги Шарков. Проектирането е възложено на най-добрия архитект по това време в Ловеч – арх. Христо Христов, по това време ръководител на Окръжната проектантска организация.
Идеята на окръжните ръководители за надстройка на ОНС и часовниковата кула над нея получават одобрение от „най-високо място“ – от арх. Горанов, който отговаря за строителството по това време за Ловешки окръг от страна на Министерството на строежите. Пак според майстора Cтрахил, надстройката трябва да служи за работно място на новоизградената дирекция „Изграждане на селищни системи“ (ИСС) с ръководител Иван Василев Главлешки. Някъде от края на 1981 г. се събаря старата декоративна кула и започва строителството на надстройката с нова часовникова кула. Всичко се върши от бригадата на бай Страхил и под надзора на арх. Христов.
Но тогава възниква въпрос: Откъде да се вземе голям кулен часовник за Ловеч? Старите възрожденски майстори вече ги няма. Тогава?
Тук ни помагат спомените на един родолюбив ловчалия – Стайко Начев, който през далечната 2011 г. ми разказа следното:
„…Някъде през лятото на 1982 г. в Ловеч беше на посещение в ОНС делегация от Ерфурт. Да поясня за по-младото поколение. Още от началото на 60-те години на XX век, та чак и досега Ловеч поддържа дружески контакти и връзки с гр. Ерфурт, тогава окръг в Германската демократична република (ГДР), а сега център на провинция /лендер/ в Тюрингия в Обединена Германия. В немската делегация влизаше Хорст Ланг – зам. – председател на окръг Ерфурт, и г-н Зигфрид, който отговаряше за местната им промишленост. Проведе се тържествена вечеря. Тогава Георги Шарков – председател на ОНС-Ловеч, постави въпроса пред нашите германски гости да ни доставят голям кулен часовник от ГДР. Германците се съгласиха. Много скоро за ГДР заминават арx. Христов и бай Страхил. Te посещават Ерфурт и няколко други града на ГДР. Спират се в гр. Лайпциг и там договарят кулен часовник. През това време строителството на надстойката на ОНС върви в пълна сила. По установена вече традиция в Ловеч покривът се обшива с медна ламарина тип „люспи“. Така са обшити сградата на управлението на АИР „Вароша“ и преустроеният „Покрит мост“. Но откъде да се намери такъв майстор?
Но когато човек търси – намира.
Намира се такъв специалист, известен сред ловчалии като бай Кольо Дулата.
Едновременно върви и строежът на новата часовникова кула. Някъде през лятото, месец юни на 1983 г., часовникът пристига от ГДР. Надписът му гласи:
VEB Spezialuhren Leipzig
GroBuhren-Sportuhren
Nr. 6282/83
Hergestellt in der
Deutschen Demokratischen Republik
От надписа става ясно, че фирмата в Лайпциг е за спортни часовници, произведено е през 1983 г. в Германска демократична република.
През същия м. юни 1983 г. пристигат и немските специалисти, за които се погрижва Стайко Начев. Германците са настанени във вилата на ННС в село Сливек. Преводачи в началото са няколко, но накрая се спират на Милета Спасова. Стайко Начев беше така любезен да ми предостави копие на снимка от разходката на немските специалисти из резервата „Вapoша“. Скоро часовникът е сглобен и започва пробен период. Според немския стандарт трябва да минат няколко месеца пробен период и тогава часовникът да счита за приет окончателно.
Според проучвания на краеведа Тодор Димовски през 1985/6 г. кулният немски часовник е доставен от немската фирма „Електроник- експорт-импорт“, а вносът е осъществен от българската фирма „Разносизнос“ – София. Стойността на часовника е 10 984,10 лв. с фактура № 2356 от 11.05. 1983 г. В крайна сметка часовникът (след пробния период) започва да работи от края на 1983 г. И така ловчалии се радват, пък и не само те, на новия голям градски часовник.
Но какво точно представлява той?
Тук на помощ идват спомените на Светослав Генов, който разказва следното:
„… Часовникът в кулата на Община-Ловеч е от типа на механичните кулни часовници с махало. Самонавиването му става с елдвигател. Оригиналният двигател е от ГДР, но той се развали и от Община -Ловеч закупихме нов двигател от Етрополе. По принцип часовникът работи добре, но за съжаление му влияят атмосферните условия. И се получава разлика за 2 дни по 2 мин, която аз навременно коригирах. Камбаната му може да бие на всеки час или дори на 30 мин. Но заради някои граждани, които негодуваха, че ги буди нощно време, звуковият сигнал е спрян. Така е и при други часовници в България. Ако се наложи или токът спре, предвидено е да се навива на ръка. Часовникът е много здраво поставен на „четири крака“. Има 4 циферблата. Оригиналното му осветление беше от бившата ГДР, но то морално остаря и е заменено със светлодиоди, които работят на 12 волта. Затова има и два трансформатора. Основните му части трябва да се смазват …“ /Запис от 2011 г./
Цели 40 години градският часовник работи – за радост на ловчалии и гостите на града. Но всяка техника с времето се изхабява н сега часовникът се нуждае от ремонт, което, надявам се, ще извърши Общинa – Ловеч, за което предварително благодаря.
Информацията е записана от старите ловчалии от Пламен Ечков през 2011 г.
С благодарности към Светослав Генов, Стайко Начев, бай Страхил, арх. Емилия Христова.
На архивните черно-бели снимки са
Арх. Христо Христов
Немската делегация за поставяне на часовника – на разходка в кв. „Вароша“ и пред паметника на Левски, с преводач Милета Спасова, юни 1983 г.
Стайко Начев.