Първа в България мозъчна операция с интраоперативен ядрено-магнитен резонанс бе извършена в Плевен

За първи път у нас в Плевен бе извършена неврохирургична операция с използването на интраоперативен ядрено-магнитен резонанс. Новата технология бе приложена в болница „Сърце и мозък” от проф. Николай Райнов, немски неврохирург от български произход. Той е участвал в развитието на интраоперативния ядрено-магнитен резонанс през последните 20 години в САЩ, Великобритания и Германия. Пациентът е 77-годишният Атанас Тотляков от Пазарджик, който идва в плевенската неврохирургия със сериозни затруднения в движенията. Той става първият пациент, опериран в новата високотехнологична операционна. В нея модерната хирургична техника е съчетана с интраоперативен ядреномагнитен резонанс и система за невронавигация. „При него този тумор расте в една много специфична област на мозъка/ много трудна локализация, много опасна за опериране, тъй като без съответната технология туморът или не може да бъде отстранен, а се вземат само проби, или ако бъде отстранен, опасността за отпадни явления или даже за пълна парализа на дясната половина на тялото е много висока”, поясни за „Зетра” проф. Николай Райнов. Новата технология предоставя на неврохирурзите пълна картина на засегната област на мозъка в реално време при интервенцията, за да се определи дали туморът е напълно отстранен и да се запази здравата тъкан. Така се избягва и втора операция. Само ден по-късно пациентът демонстрира подвижност на ръката и крака, които преди това не можел да движи. Проф. Райнов уточнява, че в ръцете на опитния екип високите технологии в неврохирургията не само повишават сигурността на операциите, а и осигуряват на болните най-добрите резултати след терапията и високо качество на живот. „Оказва се, че цялата тази технология е нужна на неврохирурга, за да може да достигне тези последни няколко процента от резултатите, които обаче са най-трудни за постигане”, подчертава специалистът. Световната медицинска статистика сочи, че годишно тумори на мозъка се развиват при 7 до 10 души на 100 хиляди население. България не прави изключение от тези тененции, което означава, че заболяването се открива годишно при 1000-1200 души.