|

Румен Манфред Еверт: Идеята за романа „Чужда земя“ тръгна от любовта ми към думите

10650029_10152309271685143_6888333041813040548_nРумен Еверт представи в Клуба на дейците на културата втория си роман на български език „Чужда земя“, дело на издателство Жанет -45. Сред гостите на премиерата бяха Виолета Караиванова – културно аташе в българското посолство в Берлин, Радка и Ахим Пурвин, които са свързани с Ловеч и са оказвали съдействие при превода на книгата. На срещата присъства и съпругата на Еверт – Нели, която е от Пловдив. Писателят живее и в България, и в Германия, дълги години е живял в Лондон. Пише свободно своите романи и на немски, и на английски. Признава, че подготвя криминален роман, а на този жанр му приличал английския. „Чужда земя“ е написана на немски език.
Преди 20 години писателят решил, че достатъчно дълго е бил атеист и приема православието и името Румен. „Започнах да пиша на 14-годишна възраст, исках да бъда писател, защото обичам думите. Това е най-важното. Хубаво е да има послание, но то не е най-важното. Идеята за романът „Чужда земя“ тръгва от любовта ми към думите.“, разказа авторът. По думите му в основата на романа е случай от английското графство Норфорк – жената на Андерсон, героят художник от романа, изчезва и той не е сигурен какво се е случило, мисли, че я е убил. Андерсон търси опрощение, знае, че душата му е болна и иска да се излекува. Живее в малка къща в гората и опитва да постигне хармония и любов с всичко около себе си, с природата, но не може, защото се страхува от всичко живо. Страхува се от жените. В края на първата част на романа Андерсон открива, че не е убил жена си и че тя е жива и започва да я търси. Търси живота, но намира смъртта. Редакторът му Борис Минков посочил, че романът не е труден за четене, но темата е сериозна – дихотомията между Ерос и Танатос, роман за неспособността на един мъж да чувства любовта, духовната. „Еротичната любов е близнак на смъртта. Романът описва едно общество без Бог и без вяра. Защо се казва „Чужда земя“?Защото за героят, а може би и за други мъже, жената е чуждата земя, каза Еверт.
Според журналиста Цветан Тодоров романът е изключителен. Съставен е от три части: в първата Сара изоставя Андерсон и той постепенно се скапва в една къща, във втората героят е наречен пришълецът, в третата – Андерс, който намира подслон в една къща при жена със странното име Ифа и трябва да си извоюва място при нея, като убие другия мъж. Цветан Тодоров представи няколко хипотези за тази книга:„Първата е, че Румен е написал книга от несъвпадащи се събития, случки, герои. Създава се впечатление, че книгата има разпадаща се структура. Интересното е, че интригата не е в сюжета, а в разбирането му. Не ми е интересно какво ще се случи, а как е написано и какво става с героите. Словото се разпада. Натрупването на думи и сравнения има ефекта на сладка токсичност – знаеш, че нещата вървят на лошо, но продължаваш да четеш. Втората хипотеза – това е книга експеримент на неуспял художник, на корицата й има младо момиче и зрял мъж, питах се дали не е книга написана по някакви картини? Постигната е визуализация на словото като цвят, вкус, тоналност. Част от внушенията са свързани с граничността на героите, защото те са в гранична ситуация. Трета хипотеза – книга за три срещи и разминавания между зрял мъж и младо момиче, стъпки към истината, поставя се една разработвана тема – може ли мъжът да обича. Авторът на финала ни отпраща в началото и се оказва, че това е цялостен разказ за един човек, разпаднал се на различни личности. Присъства и женското желание да преобрази мъжа, да го шлифова, да го промени коренно, за да ликвидира стария Адам“.

източник : КДК Ловеч