Рожденият ден на големия Парцалев събра в „Сълза и смях”за Празник на изкуствата обичта и спомена за един Дон Кихот

На 16 юни кметът на община Левски –Любка Александрова, общински служители и представители на НЧ „Георги Парцалев-1901”участваха в празничното събитие  организирано в столицата  от  съграждани на Георги Парцалев – 95 години един Дон Кихот.Сред гостите бяха : журналистът Георги Тошев, автор на  биографичната книга „ГЕОРГИ ПАРЦАЛЕВ. Хамлет от град Левски“-  първото мащабно биографично изследване, артистите съхранили паметта за  уникалния Парцалев – Мария Гурбешлиева, Мария Статулова,Латинка Петрова, Драгомир Драганов, Краси от „Акага”.    Инициаторът на събитието, художникът Илиян Йорданов нарисувал портрет на Парцалев , заедно с Асен Шопов и водещият- стендап актьора Георги Николов успяха да направят празника вълнуващо преживяване.На рожден ден, като на рожден ден на актьора разсмивал публиката до сълзи, с усмивки, песни и пожелания . Талантът и човещината могат да пребъдат във времето , доказа Парцалев , а това е пример и повод за истинска  гордост, не само за  съгражданите му, но и за цяла България. И няма нищо случайно,че в последния момент мястото на събитието се оказва театър „Сълза и смях”, отбеляза кметът на Община Левски -Любка Александрова, защото, както пише в книгата си Георги Тошев, първата  изява през 1957г.на сатиричния състав  с пиесата „Баня”от В.Маяковски с участието на Парцалев е   била в този театър. Любка Александрова благодари на всички за споделения рожден ден на Георги Парцалев, на всички организатори   направили възможно това, на читалище „Славянска беседа”,на театър „Сълза и смях”за гостоприемството.” Хубав празник и нека да е леко на душата ,да почувстваме един истински празник ,на един истински велик българин!” ,пожела Александрова= Авторът на  биографичната книга „ГЕОРГИ ПАРЦАЛЕВ. Хамлет от град Левски“- Георги Тошев сподели, че  за написването на книгата го провокирала приживе Стоянка Мутафова. Голямата Татяна Лолова също го стимулира да  започне своето пътуване. Появява се  и Илиян с разкази и спомени. „Парцалев до ден днешен ни събира ,а това е привилегия на изключителните… Живеем във време на безпаметност, да си спомняме е привилегия. Нека да помним, и Стоянка ,и Парцалев, и големите български  артисти…” пожела Георги Тошев и покани всички  на 18 юни (четвъртък) от 18,30 ч. в Сатиричния театър – Голяма сцена на представянето на биографичната книга „ГЕОРГИ ПАРЦАЛЕВ. Хамлет от град Левски“. Мария Грубешлиева- Муки, дъщерята на Стоянка Мутафова: „Аз имам много, много спомени с Георги Парцалев покрай майка ми.  Израснах в сатиричният театър между едно съзвездие, като Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Татяна Лолова, Невена Коканова и имам много спомени от всичките тях. Даже искаме да напишем с Евгени сега, една книга. Помня  пътуването с майка ми и турнетата. Вечерно време техните представления на сцената, събирането ни , прекарвахме много хубаво. Майка ми и Парцалев се разбираха изключително много. Много постановки съм гледала с него. Беше много добър актьор, не само комедиен, беше много добър и драматичен актьор“

 Какво бихте  пожелали на  Георги Парцалев , ако беше тук , на своят 95-ти  рожден ден, ? Какво   бихте му казали, ако беше до вас?

Латинка Петрова: Бих му казала, ако е възможно да се скрие от хората за малко, за да си почива. Но той , щеше да каже: „Не Лалке, това ми е живота, това ми е света. Искам хора“. И нашите пътувания , последните 2 години преди неговата смърт, бяха все на тази тема. Малко да си починем. В същото време, в първото село, цялото село го накачулва и започва една лакардия. Пацо казва: „Обичам ги тия хора, защото са неподправени, защото са истински”…такъв беше и той- истински. Той играеше само от предложените обстоятелства, той не правеше образи , да се представлява някакъв, беше посочен свише. Бог му беше казал: „ Ти само ще радваш хората“ и като един метеорит, блесна и изчезна. Жалко, че толкова кратък му беше живота. А в дните на демокрация щеше да бъде в първите редици, аз съм убедена. Той беше джентълменът на театъра, той беше елегантния, той беше тъжния клоун и затова го обичах много. Имам чувството, че съм част от живота му, както той от моя. И сега когато паля в черквицата свещ, започвам за покойниците, първо започвам с неговото име. Както си обещахме да се пазим..Който иде пръв горе, да пази другия. Дано да се случват и тези чудеса, да го усещам толкова жив, толкова истински и сега. …когато го сънувам да казва „ Добре съм, тук е чудесно!“  Дано да е в по-добър свят! Дано!”