Известният литературен критик и историк проф. Светлозар Игов представи в Ловеч новата поетична книга на ловешкия поет Марин Колев „Челото плаче“, която е посветена на друг творец – поетът и преводачът Николай Кънчев. Според видния филолог книгата е „ уникален жест на една духовна щедрост и несебичност, един рядък жест в българската култура – да оцениш другия, да му отдадеш своето признание.“
Марин Колев призна, че книгата е необичайна, защото е родена внезапно след една среща с Николай Кънчев на научна сесия в София през 1997 г. Въпреки че отдавна се е познавал с него, го видял в необичайна светлина – погледнато от залата, от бялата му коса струяла бяла светлина, а когато Марин Колев излязъл отпред да чете стихове, останал изненадан как на тъмния фон поетът приличал на свещ. Не познавах човек, толкова отдаден на поезията, той разбираше, че всичко, което другите хора правят, му пречи и го отклонява от поезията, разказа Марин Колев. Проф. Светлозар Игов продължи щрихите към портрета на Николай Кънчев и разказа, че той е прочел стотици книги, много повече, отколкото трябвало да прочетеш за един изпит в университета. „Мислех, че чете само поезия и за поетите, но имаше много познания в други области. Превеждаше от езици, които сам беше научил само от четене на поезия. И се оказа, че този поет, който не пожела един изпит да вземе в университета, накрая преведе най- голямата колекция от всички най-модерни поети“, каза литературният историк Светлозар Игов. Той е сред най-близките приятели на Николай Кънчев.
Единственият ми стимул да напиша книгата, бе Николай Кънчев да я прочете, каза Марин Колев. Поетът и преводачът успява обаче да прочете само един цикъл, защото книгата е отпечатана едва след смъртта му. Тя е под редакцията на съпругата на Кънчев – Федя Филкова.
Проф. Светлозар Игов подчерта не само уникалността на Марин Колев като поет, който пише за друг поет. „Той е един от първите в нашата поезия с така наречената визуална или графична поезия. Има и в тази книга такива стихотворения – тоест стихотворения, в които самите букви или стихове образуват различни фигури. И това не е нещо външно, защото самата фигура и визуалността се включват в смисловата структура на творбата. Такова е стихотворението „Глухарче“ (един от любимите образи на Николай Кънчев) и Марин го е направил визуално като глухарче. Негови са едни от най-успешните сложни форми в поезията, така наречените “палиндроми“, когато една дума или един стих, или цял по-голям текст се чете отзад напред и отпред назад по един и същ начин. Марин обича да експериментира с формата, но винаги това не остава формално,а е дълбоко вплетено в смисъла и значението на цялата творба.“
Според проф. Светлозар Игов „Челото плаче“ е една книга, която изгражда портрета на Николай Кънчев във всякакъв аспект – това е биография, това е и книга за кръга на неговите приятели, и книга за модела на идеалния творец , включително и книга, която дава прочит на неговата поезия в най-важните неща.
Снимка на Марин Колев и проф. Светлозар Игов на Моста за никъде, където литературният историк подкрепи идеята на ловешкия поет за направи птица Феникс на хълма Стратеш