Проф. Евгения Йорданова: “Медицината много ми даде и нищо не ми взе”

Професор Евгения Йорданова е сред плевенските медици с най-голям опит. Тя работи като лекар от 1951 година. И досега продължава да приема пациенти веднъж седмично в Плевен. „Работя вече над 20 години след пенсионирането си. Не по комерсиални причини, а от любов към професията. Това е призвание“, каза проф. Йорданова пред екип на “Зетра” в навечерието на 7 април – Ден на здравния работник. И в празничния ден тя отново ще е на работа – в графика й има записани пациенти не само от Плевен. “Лекарската професия ми даде много и не бих казала, че нещо ми взе. Даде ми контакти с много хора и съдбата им. Научи ме на дисциплина, стриктност и професионална отговорност да помогнеш на болния човек. Научи ме на колегиално решаване на много проблеми – терапевтични, диагностични. Може би пропускам някои от позитивите”, споделя проф. Евгения Йорданова. Нарича хематологията една от най-сложните клинични дисциплини, защото се работи на клетъчно ниво. Проф. Йорданова учи медицина в София в първия социалистически випуск, след това специализира хематология. “Моята сестра, със 7 години по-голяма, която вече беше лекар, ме записа да следвам медицина. Тогава приемаха без изпит, влязохме около 3000 души, а завършихме 500-600. Всички други отпаднаха. Не беше леко, защото в тези ранни години ние работехме и учехме”, разказва проф. Йорданова. Например имало организирани студентски бригади по разчистване на болничните отделения след бомбардировките в София. “Никога не съм съжалявала за този избор. Оказа се впоследствие, че сме една лекарска фамилия”, усмихва се проф. Йорданова. Съпругът й проф. Недко Кючуков е първият ректор на плевенския Медицински институт, а проф. Йорданова, тогава доцент, става ръководител на катедрата по вътрешни болести, която включва 13 звена. Създава Клиниката по хематология. Преди Плевен двамата работят в София и във Варна. По-късно техния професионален път избира и един от синовете им. Питаме проф. Йорданова какво би казала на колегите си в навечерието на празника. “Да помнят Хипократовата клетва! Бих посъветвала младите колеги да бъдат действително лекари, да живеят с проблемите на болния човек, той е в основата, да помагат. Другият ми съвет е да не стават лекари-печалбари. Комерсиалният елемент не бива да присъства в лекарската професия, тя трябва да бъде чиста професия, хуманна”, възкликва проф. Йорданова и признава, че не може да се примири с някои порядки в здравеопазването ни днес. “Например лекарят да бъде едноличен търговец, а здравното заведение – търговско дружество. Здравето няма цена. Боли ме сърцето, това е обида за лекарската професия. И 25 години никой не се сети да го промени”, допълва тя. Големият негатив на родното здравеопазване, според нея, е ликвидирането на профилактичната медицина. “Това в никакъв случай не е от полза на хората, защото, когато се пропусне заболяването, пациентите навлизат в стадий, който изисква клинично лечение с много лекарства, много пари, без предвидим изход от тежките заболявания”, посочва проф. Йорданова.