По повод 60 години от създаването на лагера „Слънчев бряг” в Регионална библиотека „Проф. Б. Цонев” ще бъде представена мултимедийна презентация

По повод 60 години от създаването на лагера „Слънчев бряг” край Ловеч  в Регионална библиотека  „Проф. Б. Цонев” ще бъде представена мултимедийна презентация по темата.
Събитието ще се състои на 2септември (понеделник) 2019г. от 17:00 ч. в отдел „Изкуство”.

Началото на лагера край Ловеч е дадено през септември 1959 г. Политбюрото на ЦК на БКП на тайно заседание взема решение за създаването на концлагер до каменната кариера край Ловеч. 166 души от току-що закритото и разформировано Трудово-възпитателно общежитие (ТВО) в Белене са преместени в няколко изоставени бараки край Ловеч. Тук издевателствата и убийствата без съд и присъда се превръщат във всекидневие, каквото може да бъде преживяно единствено в създадената от Сталин система на трудови лагери (ГУЛАГ – главно управление на изправително-трудови лагери).
          През зимата на 1961 г. двама затворници успяват да избягат през бодливата тел на лагера. Милицията успява да ги задържи. При разпит в София бегълците се разприказват и разкриват ужасяващи подробности за тежкия труд и боя, на който всекидневно са подложени. Висши офицери на ДС успяват да подадат сигнал до ЦК какви безобразия стават зад лагерната ограда. На бърза ръка се сформира комисия на ЦК, която трябва да направи проверка в Ловешкото ТВО. Така на 24.03.1962г. специалната група оглавявана от члена на Политбюро Борис Велчев е готова с доклада си. В него се казва: „Според нас извращение на законността и социалистическия морал е целият режим, установен в общежитието. В сигналите до ЦК се изтъква, че някои от въдворените са умрели от нанесения им побой… Предлагаме  ТГ в Ловеч и Скравена да се разформирова.”
             Лагерът в Ловеч е закрит при пълна секретност. Виновните са наказани с мъмрене по партийна линия. Осъдени няма, но през лагера на смъртта са преминали 1 501 души, най-малко 147 от тях са намерили смъртта си там.
Ръководител на лагера „Слънчев бряг” е бил Мирчо Спасов, заместник вътрешен министър на НРБ. Като един от най-близките сподвижници на Тодор Живков, организира и ръководи лагерите край Ловеч и Скравена. През 1990 г., за извършените зверства край лагера в Ловеч Спасов е изключен от БСП, а тогавашния президент Петър Младенов му отнема генералското звание. Срещу Спасов и ръководството на лагера в Ловеч е повдигнато разследване, от тогавашния главен прокурор Иван Татарчев. Спасов прави самопризнания, като оправдава действията си с копиране на опита на съветските другари. На 8 юни 1993 г. е даден ход на делото, на което лично Иван Татарчев пледира за смъртни присъди. Спасов умира един месец след началото на делото, в дома си, където е под домашен арест.
          Младите днес обичат да ходят в Слънчев бряг, там стават най-големите купони лятно време. За по-старите хора обаче „Слънчев бряг” не е само място за забавление и безкраен алкохолен празник. Защото хората помнят. Хората си спомнят за лагера край Ловеч – „Слънчев бряг”, не този приятен ученически лагер през лятото, а нещо съвсем друго. Нещо страшно и злокобно.