Показват вълчитрънското съкровище в българска археологическа изложба във Виена

На 6 март 2017 г., вторник, в Kunsthistorisches Muzeum във Виена се откpива изложбата „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“. Тя е част от проекта “Златният път на Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе: производство и разпространение“ между Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките (БАН) и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (ААН), по който през последните две години български и австрийски археолози и интердисциплинарни специалисти анализират съвместно резултатите от дългогодишните проучвания на златодобивния рудник Ада тепе близо до Крумовград.
„Изложбата е първата по рода си, която осъществяваме извън пределите на България. С нея показваме на света развитието на културата и цивилизацията по нашите земи през бронзовата епоха. Ада тепе е единственият известен досега рудник от бронзовата епоха за добив на благородни метали в Европа“, коментира доц. Христо Попов, заместник-директор на НАИМ при БАН, ръководител на археологическите проучвания при Ада тепе и куратор на изложбата от българска страна. Експозицията проследява развитието на металургията през бронзовата епоха (от втората половина на III хил пр. Хр. до 13 в. пр. Хр.) и по-конкретно, изработката на предмети от злато и бронз и тяхното място в социалния и религиозния живот на хората, обитавали българските земи. Тя включва 333 находки, между които златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити.
Най-впечатляващата находка, представена във Виена е уникалното съкровище от Вълчитрън, което се състои от 13 предмета, съдове и капаци, изработени от масивно злато. Представени са още златни накити от ранната и средната бронзова епоха – съкровището от Свищов, комплексите от некрополите при Дъбене, Изворово, Трояново и Овчарци.